Рибарите се оплакват, че с всяка изминала година фауната в Черно море намалява застрашително
Автор: Мирослав Водев Яна Славянска
Какво е лятото без море и какво е морето без риба?! Спор няма, че си вървят ръка за ръка – може би откакто свят светува. Също като бирата и пържените картофки. Но дали почивката в българските курорти по Черно море гарантира, че рибката, която ни сервират в крайбрежните заведения, е прясна, родна и черноморска. И въобще има ли риба в нашето море?
Пристанището в Поморие отдавна се слави като място, където старите рибари предлагат улова си. Още рано сутринта кеят се изпълва с хора, нетърпеливи да си напазарят направо от лодките им. Не само защото живата стока все още пляска с опашките, току-що извадена от рибарските мрежи, но и заради по-ниската й цена, отколкото може да се намери на пазара. То тя и докато стигне до щандовете вече не диша, а и няма гаранция дали не е престояла зад витрината още от предишния ден.
Попчето край пристана върви по 4-5 лв. за килограм, а ако е по-едро, достига и до 7-8 лв. В магазина цената му е поне с 2-3 лева отгоре. Любимата на народа цаца пък може да се купи за около два лева. Но от ниската й цена се възползват предимно собственици на заведения, които изкупуват цялото количество, след което в ресторантите слагат двойна и тройна надценка и много бързо успяват да си върнат инвестицията. Рибар, пожелал анонимност, разказа, че по-находчиви негови колеги сами са си отворили капанчета, където предлагат морските дарове на туристите на много по-приемливи, направо дъмпингови цени.
Но това, което се хваща в морето, не е достатъчно, за да задоволи нуждите на пазара. Причината е, че лятото по принцип е най-слабият сезон за улов на каквато и да е риба. Посветилите се на този занаят обясняват, че това се дължи на топлата вода, която кара морските обитатели да се изтеглят навътре в по-хладните води на големия воден басейн. Друг аргумент, който изтъкват вещите в бранша, е замърсяването на Черно море и бракониерството през забранените за риболов месеци, следствие на което популацията на рибите главоломно намалява с всяка изминала година. Морските вълци се опасяват, че скоро те съвсем ще изчезнат от нашата акватория.
На градския пазар в най-големия град по Бургаския залив, който разбира се е Бургас, заварихме голямо изобилие от всевъзможни пластмасови корита, преливащи от всякакви видове риби и морски деликатеси. Словоохотлива продавачка ни разкри, че преобладаващо е предлагането на чуждоземни водни обитатели, внос от чужди реки и морета. Няма как – клиентите очакват да намерят тук голямо рибно разнообразие и някак си трябва да се компенсира слабия риболов край нашите брегове.
От уловеното в родни води на пазара може да се види попче, кефал, така наречената „циганка“, което всъщност е дребен паламуд, скариди, миди, платерина и морска котка, по-известна като тригуна. Но и тя все по-малко попада в риболовните мрежи и специализираните магазини, защото вече минава към застрашените видове, които са напът да изчезнат в Черно море, както това се случи преди време с черноморската скумрия.
За разкош разнообразието на тържищата се допълва от речни раци, наловени в българските язовири – предимно край Кърджали и Ивайловград. Цената им варира от 7 до 25 лв. в зависимост от големината им.
Хубава новина е, че шаранът и пъстървата не са вносни. Те се отглеждат в специални рибарници и пристигнат в магазините и заведенията по морето съвсем свежи, макар и в охладен вид. Всичко останало е внос от чужбина.
Сулката например идва от Западна Азия и върви по 4 лв. килото. За по-изисканите ценители на морските деликатеси продавачите предлагат чистен хек от Китай за 7,50 лв., както и пипала от калмари по 15 лв. за килограм, доставени от южната ни съседка Гърция.
Научихме впрочем, че непрекъснато вървят камиони от Гърция и Турция, натоварени с ципура, лаврак, калкан и други риби, заринати в специален лед, за да запазят свежестта си, докато стигнат до щандовете у нас. Голяма част от скумрията също пристига от южна посока, но често се среща и идваща от северните ширини – канадска и норвежка.
Апропо, риби и морски дарове на българския пазар има почти от всяка точка на планетата. В големите хипермаркети и вносни търговски вериги може да се намери сьомга от Дания, калмари от Нова Зеландия и Гърция, октоподи от Испания, вносна пъстърва от Аржентина, пангасиус от Китай, както и големи гръцки скариди от Бяло море. В тях родната риба се предлага дълбоко замразена. Самите търговци признават, че поддържат рибните си щандове най-вече за асортимент. Иначе добре знаят, че хората предпочитат да си купуват риба от специализираните магазини, в които тя не е така зарината под лед, че чак да не се разбира какъв звяр се крие под него. А и тук цената на тази продукция е твърде висока за джоба на масовия потребител.
С риба на сметка човек може да се сдобие и от различни рибни борси и складове на едро, където скумрията е по-евтина и от цацата и се предлага за левче килограма. Но трябва да се закупи във вид на замразен блок от поне 20 кг. Такова количество наистина едва ли може да се изяде наведнъж, след като се размрази, но пък е предостатъчно за направата на вкусни консерви, на веян или пушен деликатес и пр. Така или иначе, прясна рибка може да се похапне само ако човек е страстен въдичар и сам си я налови.
