Българският президент отдавна е „клиент“ на Закона за държавната измяна
Автор: Стефан Солаков
На фона на горещите улични вълнения, обхванали българската столица повече от два месеца, през последните седмици изгря звездата на Росен Плевнелиев, най-високопоставеният държавен служител у нас. Президентът на републиката, който иначе досега беше доста тиха политическа личност и откакто бе поставен на високия пост избягваше да се набутва между шамарите, разменяни в парламента и висшите коридори на властта, този път усети големия луфт в общественото пространство и реши да се възползва от възможността да блесне в очите на наивния електорат.
За изключително кратко време държавният глава се превърна в медийна звезда, след като подкрепи протестиращите граждани срещу правителството на Пламен Орешарски и най-вече, след като наложи вето върху Закона за актуализация на националния бюджет до края на годината. Управляващата парламентарна коалиция съзря подъл заговор между ГЕРБ и посочения лично от Бойко Борисов сегашен президент на България. Част от контрапротеста в защита на Орешарски бързо се премести пред сградата на „Дондуков“ 2 и поиска отстраняването на Плевнелиев от президентския пост.
„Научих много лъжи за себе си, бях представен като тъмна сянка, спускаща се върху българската демокрация“, опита се да демонстрира чувство за хумор господин Плевнелиев, без изобщо да се усети колко точно рисува собствената си персона като активен участник в политическия хаос, обхванал държавата.
Веднага след гигантската провокация, извършена от турската държава в навечерието на Рамазан байрама и в която по най-безсрамен начин бе замесен и българският президент, Росен Плевнелиев премина в безкрайно унизителен режим на безумни разяснения и най-вече в замитане на следите от нечувания гаф, извършен от българския държавен глава. Върхът на това напълно безотговорно поведение бе последното интервю на Плевнелиев пред БНР.
От него научихме, че нашият любим Роско Боско съвсем не се притеснява от факта, че е „похапнал“, както той се изрази, на една и съща софра с висш представител на тираничното правителство на Реджеб Ердоган плюс група радикални ислямисти, подсъдими в Пазарджишкия процес за насаждане на религиозна омраза и опит за налагане на шериатското право в християнска България. Да не забравяме, че на мюсюлманската вечеря присъстват и представители на турската агентурна мрежа в лицето на Касим Дал и Корман Исмаилов, както и внушителна група анадолски разузнавачи, работещи активно срещу националната сигурност на нашата държава.
Пресслужбата на президентството се опита да оправдае своя началник и обяви неговото присъствие на ислямисткото сборище като „чисто човешки знак на уважение“ към главния мюфтия и мюсюлманската общност у нас. Ако това е наистина така, защо повече от две години нашият държавен глава не почете с присъствието си християнските празници на малцината останали българи в Истанбул, Одрин и други селища на Турция. Никога досега не се е сетил да поздрави арменци, руснаци, кюрди и останалите етнически и религиозни малцинства у нас във връзка с техните празници, въпреки че многократно и официално е получавал покани за присъствие на скромните им тържества.
И още нещо – ако гостуването на държавния глава на ислямската вечеря е знак на уважение, как да разбираме изгонването на българските журналисти от събитието? Няма как освен като гузен опит да се предпази Роско Боско от омаскаряване, особено след раболепното му поздравително слово, с което той се покланя до земята на бившите ни поробители, дошли у нас със самочувствието на реваншисти, готови да възстановят старите колонии на Османската империя.
„Догодина пак ще отида на вечерята ифтар“, заядливо се закани Росен Плевнелиев, ядосан, че стана за смях пред цяла България със своето невероятно невежество относно официалния протокол на държавата плюс недопустимото пренебрегване на висшите национални интереси на отечеството. По ирония на съдбата, президентът е и върховен главнокомандващ на тази държава и това автоматично го поставя под ударите на закона, предвиждащ неговото отстраняване от високия пост по обвинение за държавна измяна.
Петлето-президент обаче не мирясва и каскадата от гафове продължава да гърми из публичното пространство. Издънките на Плевнелиев стават все по-застрашителни, а вонята на националното предателство все по-непоносима. Чуйте го, моля ви: „Преди 24 години българската държава прогони в Турция 300 хиляди свои граждани, горд съм, че българските турци намериха там своята втора родина и се чувстват прекрасно.“ „
Тази безумна фраза сигурно ще влезе в списъка на най-големите идиоти, обитавали някога президентската крепост на „Дондуков“ 2. И децата у нас знаеха през лятото на онази съдбовна 1989 г., че мнозинството от изселниците мюсюлмани напуснаха България, примамени от правителството на Турция, на което сега любимият президент лично благодари за антибългарската му политика, нанесла сериозен удар върху икономиката и социалния мир в нашата страна.
Понятието „втора родина“ е рожба на Коминтерна и бе създадено, за да оправдае отсъствието на българските комунистически водачи от най-важните събития в тяхната родина преди и след Втората световна война. Тя бяха „приютени“ от Сталин във „великата съветска страна“, а мнозина от тях по-късно загубиха живота си из лагерите на своя любезен домакин, превърнал се в тиранин и убиец на милиони свои съграждани.
За Росен Плевнелиев „втора родина“ вероятно са „паркинзите“ (негов израз) в Германия, където минават първите години от икономическото и социално съзряване на селянчето от Неврокопско, издигнало се до държавен глава на България. На тези „паркинзи“ в чуждата земя вероятно се е родил и този натрапчив нихилизъм, с който ни бомбардира през последните две години днешният български президент.
Още в началото, когато господин Плевнелиев влезе в кабинета на ВИП българин № 1, ние предупредихме нацията, че човекът не е читав и че неговите видения от миналото, когато се е превъплъщавал в ирландска пастирка, съвсем не са случайни. Видни наши психиатри абсолютно професионално и отговорно обясниха на зрителите на СКАТ и на читателите на „Десант“ какво може да се случи, ако тази персона се задържи по-дълго на върха на държавата. За съжаление нашите сигнали не бяха чути от когото трябва, а много добре анализирани и използвани от душманите на българската държава, които съвсем съзнателно ни спретнаха „Плевнелиев гейт“ и засилиха и без това тоталния хаос в отечеството.
Благодарение на българските патриоти техният коварен замисъл бързо бе разшифрован и дори най-циментираните „глави“ в политиката и медиите най-накрая осъзнаха, че начело на държавата сме поставили едно ненужно чучело и в същото време опасна марионетка, която може да навреди непоправимо на националните интереси. Сега на ход са гневните българи, които все по-настойчиво искат оставката на мекере № 1, обслужващо шпионските замисли на чужди държави. Нека да им помогнем и да отървем България от поредното политическо чудовище, легнало като тъмна сянка върху нейните многострадални рамене.
