В Бургас има (не, че искам да ви дразня) едно място с лечебна кал и езерце с луга. Там идват всякакви хора, особено през лятото. Подгонени от болежки, от интерес или от чиста суета.
Пристигат, мацат се с кал, стават грозно-черни и... познайте! Всички изглеждат еднакво. Но идеята им е една – да се излекуват или просто да се почувстват добре.
Кой знае защо, измежду всичките черни хора, с моя приятел Атанас (на гръцки – „безсмъртен”, нали се сещате – обратното на Танатос, бога на смъртта, противно на Ерос – онзи на любовта) се заговорихме с петима руснаци. Те са от Саратов.
„Приезжайте к нам, красивые люди из Болгарии, у нас девочки очень хорошие!” Безсмъртният им обяви, че вече се е женил в тяхната (бивша) империя, разделил се е с бившата си благоверна и изобщо да не го занимават. Аз, като един неженен до момента, се впечатлих отчасти, но само проформа.
Сладкодумният ми приятел (дано не чете това, че ще ме убие с един удар, задето го наричам „безсмъртен”, това е приоритет на меденруднишките гъзари, които и през горещото лято ходят с качулки на главата) отпочна разговор с руснаците. Както правилно се сещате, тръгнахме от лечебните свойства на калта („грязь” – на руски език) и стигнахме до последните изпълнения на президента Путин. Те казаха, че го харесват много, Атанас заспори с тях, аз изсумтях неопределено. Защото не го харесвам. Според мен, той е душевадец от КГБ, който се е трансформирал в политик и бившите тайни служби на КПСС (Коммунистическая партия Советского союза, ако сте на по-крехка възраст, проверете в интернет) го поставят през един-два мандата на този пост. За да им узаконява далаверите или както е, там, на руски.
Както и да е, моят човек си намери приказка с тях, раздърдориха се и стигнаха до темата „Вие нас защо ни мразите толкова?” Въпрос на пет-шест минути беше да им обясним (аз се включих), че изобщо никой никого не мрази, „мы все люди, обыкновенные” и на политиците мамка им.
И при тях било така, също както и при нас. Естествено, обърнахме внимание и на международното положение, говорихме за живота, компота и всичко останало.
Накрая постигнахме съгласие, че никой никого не мрази, да, знаем колко руснаци (и румънци, и финландци, и в момента още не се сещам какви, светла да е паметта им!) мъже и жени са загинали в Руско-турската война, почти щяхме да си стиснем ръцете за Шипка (ако бяха останали, сигурно щяхме) и се разделихме почти приятелски.
Малко по-късно, вече на плажа, измити от калта, която ни правеше почти еднакви, седнах и се замислих, че съм се държал недружелюбно. Казах ви, аз по време на разговора почти само сумтях и пръхтях. И се сетих за стотиците хиляди руснаци, които продължават да идват през лятото тук, на Черноморието, макар че Турция и Гърция (ДА!) им дават по-евтино и по-хубаво лятно спокойствие и всячески им уйдисват на акъла. (Нямам предвид техните новобогаташи, които дремят на френската, италианската, испанската и всякакви видове Ривиери и Ибизи).
А няколко часа по-късно с приятели обсъждахме защо във всички летни кръчми оркестърът на живо, след жалко подобие на българска народна песен, започва да бичи „Земля в илюминаторе”.
Двама от приятелите заеха твърда позиция. „Продадохме си гъза за рубли”, останалите не изказахме категорично мнение.
За тях не знам, аз нека ви кажа за себе си. От шестнадесет-седемнадесетгодишен ми е ясно, че Русия има категорични и сериозни имперски интереси към нас.
Такива обаче имат и Америка, и Европа (изненада, ако сте спали, досега!) И поради сложното ни геополитическо положение ние само трябва да извличаме дивиденти от това. Разбира се, ако имаме умни и родолюбиви политици, но това е съвсем отделна тема. И никой никого не трябва да мрази, защото всичко е някакъв обикновен въпрос на бизнес.
В смисъл такъв – на човека му харесва у нас, евтино му е (и за това друг път), говорят му родния език (напоследък все по-смехотворно „я вас знам, идите напред!) и, въпреки очевидните простотии на няколко правителства поред, отнесени по темата „Нам Америка е наш френд”, продължава да идва тук.
Моля? Excusez-moi, огледайте се колко агенции за недвижими имоти, ориентирани изцяло към руснаци, има у нас. Ако нямаше интерес, щяха ли да съществуват?
Ако имате познати в туристически агенции, задайте им вече придобилия култов статус въпрос „Кой плаща като арабин?” И баш накрая помислете кой кого мрази и защо.
Руснаците ни завладели. Американците се опитвали да ни завладеят. Европейците искали да ни глътнат, само и единствено, че сме граница на Стария континент с всичко останало...
Е! Кой да им позволи? Нали сме суверенна държава! То, пък, като гледам суверена, се чудя дали е истина или лъжа.
Междувременно Кубрат Пулев преби от бой надменния американец Тони Томпсън, взе му пояса, окичи се с него, три пъти целуна българското знаме и каза на висок глас „Не е за парите, не е за това. За България е!”
Това да се чува...
