Нови дарения и експонати обогатяват интересната сбирка, която отбелязва 15-годишен юбилей
Автор: Диана Славчева
Имението Ясна поляна край руския град Тула, където Лев Толстой се ражда и живее повече от 50 години, написвайки там знаменитите си романи „Анна Каренина“ и „Война и мир“, е известно по целия свят. Обявен за културно наследство от федерално значение, домът на писателя е едно от най-посещаваните от туристите места в Русия.
Но едва ли са много тези, които знаят, че и в България съществува едно село, което носи същото име – Ясна поляна. Дори у нас то не е толкова популярно, тъй като само на десетина километра от него е морето, а край морето – курортното градче Приморско, което привлича всичкото внимание на хората от вътрешността на страната, наминаващи насам. А тези, които са от региона, го знаят повече покрай едноименния язовир, захранващ с питейна вода половин Бургас и цялото Южно Черноморие.
Причината селото, приютило се из гънките на полите на Странджа планина, да е кръстено така, наистина се оказва пряко свързана с Толстой. И по-точно с една група негови последователи, които създават през 1906 г. толстоистка колония в него. Както е известно от историята толстоизмът възниква в края на ХІХ в. в Русия като движение, основано върху религиозно-етичното учение на Лев Николаевич. В неговата основа залягат идеите за всеобща любов и равенство, свободен живот, ненасилие и пр.
Толстоистите, сформирали колонията в българската Ясна поляна, са от различни места на страната – има и от Бургас, и от София, и от Стара Загора, та дори и един руски княз. Първоначално се опитали да уседнат край Бяла Слатина, след като тамошната местна власт не им разрешила, намерили приют в Алан Кайряк, както по това време се нарича странджанското село (преименувано е в Ясна поляна през 1934 г.).
Младите интелигентни мъже се включват активно в живота на населеното място и често организират просветителски вечеринки. В първия ден на 1907 г. на бял свят се появява и тяхното списание, наречено „Възраждане“. Всеки нов брой бива изпращан и на Лев Толстой в руската Ясна поляна. Писателят пък лично пише статии за изданието, които именно в него са отпечатани за първи път у нас.
Един от основателите на колонията – Христо Досев, прекарва близо една година в общуване с Лев Николаевич в неговото имение. Когато го представят на Толстой, той отбелязва по повод „Възраждане“: „То е едничкото списание в света, проповядващо смело нашите идеи”... Не че толстоистите не са си имали проблеми с властта у нас – те били обвинявани в „нова проповед на богомилството, която неизбежно ще доведе до падане на българското царство”, офицерите от близкия до селото граничен пункт с Турция често им подхвърляли да си търсят друго място нейде из Централна България и след множество неудачи в крайна сметка колонията се разпада през октомври 1908 г.
Но тяхното присъствие тук оставя незаличими следи. И през 1996 г. сред днешните местни жители възниква идеята в селото да бъде създаден музей, посветен на делото и живота на толстоистите и техния духовен учител Лев Толстой, а също и на историческото минало на българската Ясна поляна и бита на нейното население.
По това време къща в селото си купува журналистът от националната телевизия Христо Рачев и всъщност той и съпругата му Амалия стават основните двигатели на този проект. С екип на БНТ новозаселилият се яснополянец заминава в руската Ясна поляна, където заснема филм в музея-имение на Толстой. А оттам се завръща с първото голямо дарение – богата колекция от цели 105 писма, изпратени от българи до Лев Николаевич, а също и множество снимки и документи, предмети от живота на писателя и уникален запис на неговия глас. Сред ценните реликви е и малка урна с пръст от гроба на класика. След излъчването на документалната лента започват да пристигат от цялата страна най-различни неща, предоставени на музея от днешните потомци на толстоистите.
Така сбирката, чието начало е поставено само с три книжки на списание „Възраждане“, изровени от библиотеката на читалището, се обогатява с още много интересни тематични предмети. От откриването си преди 15 години до днес яснополянският музей е успял да събере под своя покрив най-богатата в България колекция от толстоистка литература от края на ХІХ и началото на ХХ век., а също и почти всички издания на Лев Толстой у нас за всички времена.
Покрай тази експозиция, местните жители отварят старите ракли и разравят мазетата си, откъдето започват да носят в музея стари носии, предмети от бита на предците си, пожълтели снимки от живота на фамилията си и развитието на селото и т. н. Всичко това в един момент оформя една богата постоянна етнографска изложба в една от залите на читалището.
За официалното откриване на музея в странджанското село пристига лично правнукът на именития писател Владимир Толстой, който по това време е директор на музея-имение в руската Ясна поляна. Това става на 15 септември 1998 г., като се използва за повод отбелязването на 170-годишнината от рождението на Лев Толстой. В словото си на този ден неговият потомък споделя: „Дълбоко трогнат съм от това, че тук, на българска земя, е съхранено кътче от неговия свят“.
Тогава той обещава творческите връзки между двата музея в двете Ясни поляни – на българска и на руска земя, да станат постоянни. И това наистина е факт вече цели 15 години. Последното щедро дарение от имението край Тула пристига в българското село през този месец. Сътрудничките от руския музей Олга Улитина и Татяна Комарова полагат големи усилия да разположат новите експонати в скромните две зали в тукашното читалище.
Във връзка с юбилея от откриването на сбирката в руската част на обновената музейна експозиция в българската Ясна поляна може да се видят снимки и триизмерни сцени, които разкриват важни моменти от живота на Лев Толстой и семейството му – следобедното пиене на чай в имението, разходките му сред природата, драматичното му бягство от дома. Показани са копия на оригиналните дрехи на членове на фамилията от началото на миналия век; копие от икона на майката на писателя с образите на небесните покровители на децата й; реплики на бродерии и покривки, измайсторени лично от графиня София Толстой, и др.
Особено ценна е писалката с перо, изработена от дървесината на ябълковите дървета от градината на Лев Николаевич, както и копието на учебното сметало от училището, което Толстой открива за селските деца в Ясна поляна. Представени са още доста подробности за родословното дърво на писателя и съдбите на 13-те му деца, на внуците и правнуците, чийто брой надхвърля 370 души и много от които днес живеят в САЩ, Швеция, Италия, Франция и естествено в Русия.
Нови снимки и документи разкриват ранните години от живота на Толстой, следването в Казанския университет, както и участието му в Севастополската война, по време на него му се удава случай да мине през България, където е настанен на квартира „в малкия градец Силистра, на брега на Дунава”. Може би най-интересното попълнение са коректурите на романа „Война и мир“, върху които поправките са направени от самия автор.
В българската част на музейната сбирка пък ще може да се видят близо 50 неизвестни и непубликувани досега снимки за живота и дейността на основателя на колонията в Алан Кайряк Христо Досев, дарени от правнучката му Мария Давидович, която живее в Русия.
Похвално е, че това духовно средище в странджанското село не е ограничило дейността си само между стените на залите и зад музейните витрини, а редовно става инициатор на най-различни мероприятия – международни писателски срещи, гостуващи изложби и т. н. А организираният съвместно с Община Приморско спектакъл „Градините на Толстой“ пожънва невероятен успех в европейската Мека на киното – френския град Кан.
Амбициите на яснополянци са и занапред да продължат да поддържат жив своя музей и да не допускат всичко, което са постигнали за изминалите 15 години, да потъне в прах и забрава.
