„Тримата тенори“ в правителството на Орешарски показват явен страх, службите за сигурност не им докладват автентична информация около кризата в Близкия изток
Водачите на нова България са готови да изритат политическите измекяри
Автор: Стефан Солаков
С изменени от страх лица трима министри от кабинета на Пламен Орешарски съобщиха на българския народ, че отново е попаднал в ръцете на некадърни и зависими от външни сили управници.
След заседанието на Съвета за национална сигурност при премиера във връзка със сирийската криза стана пределно ясно, че българските данъкоплатци напразно трошат пари, за да поддържат напълно лишените от ефективност служби, предназначени да защитават държавата от вътрешни и външни недоброжелатели.
Няколко разузнавателни и контраразузнавателни ведомства плюс едно свръхмноголюдно МВР тежат като воденичен камък на финансовия врат на България и дават постоянни поводи за скандали чрез отвратителния навик да си навират носа там, където Конституцията категорично забранява подобна дейност. Но когато дойде денят на истината и тези „джеймсбондовци“ са длъжни да ни разяснят компетентно какви заплахи са надвиснали над отечеството – тях никакви ги няма!
В днешния критичен за световния мир момент, когато обстановката в Сирия става все по-драматична, не чухме и дума от нашите разузнавачи – цивилни и военни – за техния анализ на случващото се в Близкия изток.
Доскоро много се гордеехме, че единствената наша агентура в чужбина, която все още върши нещо в полза на българските интереси, се намира в страните от арабския свят.
Днес, когато големите играчи в Близкия изток се надпреварват с манипулации и дезинформация по отношение на събитията в Сирия, нормално бе да очакваме достоверен доклад от българските шпиони, от който най-после да разберем виновен ли е Асад или не за химическата атака срещу мирното население на неговата страна.
В противен случай, т. е., ако българските служби нямат възможност да научат нещо повече от писанията в интернет или от целенасочените фалшификации срещу режима на сирийския президент, то положението на нашите разредки се превръща в доста сериозен проблем, който в нормалните страни води до разтурване и сериозна реконструкция на т. нар. „очи и уши“ на една модерна държава.
Ако все пак допуснем, че разузнавачите са успели да си свършат работата и да информират ръководството на страната за реалната обстановка в Сирия, тогава стигаме до доста неприятния извод, че „първите мъже“ на България съзнателно укриват истината и на свой ред манипулират населението на нашата държава.
Веднага изниква въпросът защо го правят и докъде ще доведе това затаяване на автентичната информация?
Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед върху кариерното развитие на споменатите по-горе „трима тенори“ в правителството на Орешарски – Ангел Найденов, Цветлин Йовчев и Кристиан Вигенин.
Ако познавате стила на разузнавателните централи, веднага ще схванете, че тези юнаци внимателно са местени като пионки върху шахматната дъска на външни служби, работещи по традиция срещу националните интереси на България. За Найденов дори на „Позитано“ 20 упорито се говори, че е „топлата връзка“ между ръководството на БСП и американското посолство в София.
Вигенин пък е от „младите лъвчета“ на Сергей Станишев, с които лидерът на БСП и ПЕС се отчита пред кукловодите от Американския еврейски комитет и който успешно продължава наложилата се през последните десетилетия практика шефът на българската дипломация да е персона, напълно зависима от новите ни задокеански господари.
Цветлин Йовчев също бе прекаран през иглените уши на тоталната проверка преди Големия брат да му повери вътрешните дела на днешна България.
Преместен бе от полуразрушената ДАНС в проамериканската администрация на марионетния президент Плевнелиев и после бе забучен като шеф на най-ветровитото министерство, чиято основна задача напоследък е да държи в подчинение колониалната ни държава и да пресича всеки по-значителен опит на населението да се измъкне от омагьосания кръг на престъпното управление, осъществявано години наред от местните политически мекерета.
И сега, когато над региона и света надвисва призракът на нова световна война, България е принудена да разчита на подобни ибрикчии, които не само трябва да ни опазят от последствията на задаващия се апокалиптичен конфликт, но и да развиват родната икономика, за да извадят страната от финансовия батак на предишните некадърници.
Как да стане това, когато върху лицата на техните наследници е изписана още по-отчайваща некомпетентност, съчетана със синдрома на вечното ослушване към външните кукловоди, управляващи на практика днешна България.
„Няма искане за наше участие в операция срещу Сирия“. Тази фраза почти не слиза от устата на държавните корифеи, от които зависи националната ни сигурност.
Лично аз от дългогодишния си опит на журналист не съм чул по-тъпа и безсмислена декларация, изречена от отговорни представители на едно правителство. Трябва да си абсолютен дебил, за да създадеш подобна езикова конструкция.
Никой не пита господата иска ли някой или не България да се намеси в сирийския конфликт, тяхната главна задача е да обяснят на собствения си народ дали са на страната на убийците и провокаторите от „Ал Кайда“ и Вашингтон, или пък уважават конституционното право на всяка една страна сама да определя кой и как да я управлява.
В противен случай нищо чудно в обозримото бъдеще някъде навън пак да се съберат поредните „управители на света“ и да решат, че България също има нужда от намесата на нейни доброжелатели, възнамеряващи да я върнат в „щастливите години“ на османско присъствие, например!
Когато липсват истински лидери, способни да поведат един народ към върховете на неговото икономическо и духовно израстване, тогава в тази страна стават наложителни радикални промени на целия политически елит.
Само в дни на върховно изпитание става ясно кой може да бъде истински държавник и кой ще си остане завинаги политически измекяр, готов да изпълни всяка една поръчка отвън, за да заслужи протекцията на чуждите си господари.
Наблюдавайте внимателно как през последните дни т. нар. „десни реформатори“ се гънат като настъпени червеи в желанието хем да угодят на външните кукловоди, хем да не се издънят пред българските избиратели, мнозинството от които са против каквато и да е наша намеса в трагедията на сирийския народ.
„По делата ще ги познаете!“ Този библейски постулат е блестяща илюстрация на невъобразимата паника, обхванала политическия слугинаж у нас, след като светът отново е напът да се раздели на миротворци и агресори.
Липсата на стабилни държавнически принципи сред новоизлюпените български партии поставя страната ни в унизителното състояние на декоративен пудел, помахващ угоднически с опашка към всеки международен негодник, желаещ да го използва като пачавра за еднократна употреба в поредната авантюра на световните войнолюбци.
България ще стъпи на краката си, когато най-после намери истинските защитници на своите национални интереси. Доскоро това беше мисия невъзможна, днес надеждата вече се завръща заедно с непоколебимите родолюбци, за които Отечеството и българският народ никога не се продават или заменят срещу лични интереси и егоистично благоденствие.
Водачите на нова България вече са тук, остава да ги припознаете и последвате в нелекия им път.
