У всеки от нас дреме по една свиня, убеден е шоуменът с говорен дефект. И показва своята
Че Любен Дилов е супер оригинален и постоянно, и в големи количества провокативен, това го знае всяко хлапе у нас, което поне малко е гледало телевизия. Не по-малко любопитни и интересни са и нещата, които шоуменът с говорен дефект пише. Те са стотици, но тук става въпрос за третия том от неговите приключения във Фейсбук.
Предполага се, че сте наясно с най-популярната социална мрежа, така че разбирате какво означава „статус” в нея. Именно статусите на Дилов-син са съдържанието на новата му книга. Тя е по-различна от първите две от поредицата („Faceбуки” и „Предсказанията на малкия Нострадамус”) именно заради новия лирически герой – свинята, която, според автора, дреме у всеки у нас.
И която той показва на воля и под заглавието „Житейските възгледи на дремещата в мен свиня”. Ако следите изявите му, няма смисъл да ви обяснявам, че това е неговият екранен герой – прасето от телевизионното му предаване „Пуснете водата”.
„Свинята е много популярен образ по нашите земи – остроумничи блестящо Дилов – макар че живеем заедно и християни, и мюсюлмани, тя се радва на еднакъв интерес и от двата етноса. А пресечната й точка с телевизията е направо прекрасна!
Най-добре тя е описана в Евангелието от Лука, когато Господ решава да извади всички бесове от хората и да ги напъха в едни свини, които хукват и се издавят.
Като се замислите, телевизията е същото нещо – поглъща бесовете на хората, но им създава и допълнителни...”
След тази книга ще последва още една, посветена на Фейсбук, но тя ще бъде по-различна, призна авторът. Понеже моделът на вече станалите три такива бил изчерпан и той последно би искал да досажда на читателите с едно и също.
Какво означава „по-различен”, обаче, пази в пълна тайна. „Житейските възгледи на дремещата в мен свиня” завърша с няколко „свински приказки”. Някои от тях звучат като притчи, други – като съвети за личностно програмиране или съвети за обноски в обществото.
Някои от тях са писани по поръчка за женски списания, но никога не са видели бял свят на техните страници. Когато ги прочетете, ще разберете защо – със сигурност главните редакторки на списанията, които имат претенции да се кичат с лигавото название „лайфстайл”, са се изпотили и изтръпнали няколко пъти, след прочитането на това, което е измъдрил лудият гений на Любен Дилов-син.
А, уверявам, ви, във всички случаи ви очаква нещо страшно остроумно и поднесено с много хумор и интелект. Каквато е запазената му марка. Кратките произведения в книгата нямат никакви поучителни претенции, нито имат идея да се харесат 100% на всички, твърди авторът.
Аз съм виждал с очите си как за броени минути те, постнати преди това във Фейсбук, събират повече от хиляда „харесвания”. Разбира се, зависи по кое време са писани и колко души са на линия, но при всички случаи през целия ден са любима дъвка на виртуалните приятели на Дилов. За да не отнемам от радостта ви със съприкосновението със свежите му писаници, ще ви посоча само две:
„Приказките вече не са това, което бяха” – въздиша Свинята и ми съобщава новини от вестниците, че открили Маугли не в джунглата, а в гора край Слънчев бряг... Не закъсняват и полезните съвети: Ако видите да пресича пътя черна котка, а след нея да тичат черно куче, черна мишка, черна баба и черна внучка, то дядото е изтеглил не ряпа, а високоволтов проводник!”
„- Папа, толкова ми се иска да стана като теб!
- Може, момчето ми, но трябва да те изберат 117 кардинали!”
Любен Дилов-син в ударни дози! В „Житейските възгледи на дремещата в мен свиня”.
