Навръх 9-ти септември премиерът Пламен Орешарски бе на посещение в Китай, където имаше „ползотворна среща“ с президента на China Eximbank Ли Жуогу Снимка: Министерски съвет
Понякога видимата част на публичния ни живот прилича на битак за провалени надежди
Автор: Ани Александрова
Да искаш нови избори в момента в България е като да рискуваш да си купиш фабрика на 9-ти септември 1944 година – предстои национализация, но кой да ти каже. А и цените са ниски, изкушението е голямо, фантазията очертава бляскаво бъдеще пред Нероден Петко. И пред всеки собственик на фабрика за илюзии...
Но от друга страна – на политическия манеж е като на Деветосептемврийска манифестация отпреди 10 ноември 1989 г.: отделните участници са отделени едни от други с коридори от здрави метални заграждения; любимите народни ръководители са отделени от любящите народни (под)изпълнители и новите избори се очертават като повторение на старите. Което рискува за пореден път денят за размисъл да е след изборния.
Но пък надеждата умира последна, казва си средностатистическият български гражданин. И протестира или контрапротестира. При все, че контрапротестиращите малко зомбирано твърдят, че вече са намерили кой да сбъдне мечтите им.
Две манифестации – нито една цел
Новината от тазгодишния 9-ти септември (69 години след онзи) е, че имаше две Деветосептемврийски манифестации – на протестиращи и на контрапротестиращи. И едните, и другите смятаха и твърдяха, че правят пародия. Първите използваха пародийни маски и лозунги, а вторите обещаваха по някое време пред парламента да се появят и партизани. Което е колкото бутафория, толкова и заплаха.
Особено като се има предвид, че още на 10-ти септември партизаните са станали два пъти повече, а после все са се увеличавали и увеличавали – дори под формата на активни борци против фашизма и капитализма. И на активни защитници на привилегиите за по-равните сред равните.
Тази година на 9-ти септември Станишев и партия честваха с митинг и тържествено събрание в НДК, а опонентите им поднасяха цветя на Паметника на жертвите на комунизма, който е буквално пред НДК.
Вън от този факт на мирно съвместно съществуване, Станишев и правителство станаха жертва на това, което военните наричат приятелски огън.
Орешарски в Китай: Няма да се правим на китайци
Навръх 9-ти септември премиерът на социалистите, (екс)дясномислещият и властово-ориентиран финансист Пламен Орешарски, бе на работно посещение в Китай. Там премиерът на огромната страна, прагматичномислещият и пазарно-ориентиран технократ Ли Къцьн, е проявил учтивостта да пожелае на България да намери своя модел на развитие.
На което Орешарски отговорил: „Няма да се правим на китайци!”.
Което е трудно, почти невъзможно за тълкуване. Най-малкото ще излезе, че не сме разбрали премиера си и сме извадили думите му от контекста. Което винаги може да се случи, когато се говори на 9-ти септември. Или, когато се говори за 9-ти септември.
Между другото, Орешарски е обещал правителството му да напише стратегия как да привлечем повече китайски туристи у нас. И ако ни уважат и дойдат макар и 0,5 % от китайците, то населението ни май ще се удвои, а заведенията по морето ще сменят руските надписи с табели на китайски. И тогава ли няма да се правим на китайци?!
Станишев обича тогова, когото народът пъди
Също на 9-ти септември една от големите социологически агенции (но не осъдената на смърт от БСП НЦИОМ), обяви, че подкрепата за правителството се запазва в рамките на едни 22-23%, но извън тази твърда партийна подкрепа се наблюдава драматичен ръст на негативните оценки на кабинета за първите 100 дни управление – от 23-24 на сто сега те са 47 на сто”. На следващия ден директорката на тази агенция повтори написаното в ефира на една от националните сутрешни говорилни и така 9-ти септември завърши лошо и започна главоболно за Сергей Станишев.
При все, че е малко вероятно соцлидерът да не е знаел, че от началото на промените не е наблюдаван толкова рязък ръст на негативните оценки за първите 100 дни на едно правителство – дори, ако си спомним кошмара „Виденов”. Де не говорим, че правителството се оказа мразено не само от някакви реститути или герберасти, а равномерно недолюбвано от всички възрастови и социални групи, а също и в провинцията.
На тази (дез)информация Станишев отговори с пресконференция на „Позитано” 20. Там стана ясно, че лидерът на БСП, в частност и партийното ръководство в цялост, имали основания да дадат положителна оценка на първите 100 дни от управлението на правителството на Пламен Орешарски. Което даде основание на някои да кажат, че Станишев е писал 6 на кабинета, а на контрапротестиращите – да продължат марша си по посолствата с посещение при посланика на ФРГ. Така Матиас Хьопнфер можа да научи от извора за тяхното искане за незабавно свикване на национална кръгла маса.
И да се запита дали е командирован в София през 1990 г. или през 2013 година...
Да се завърнеш в щедрите комисии
Забравете времето, когато ГЕРБ бяха загърбили парламента и ходеха по села и паланки да бунят народа на справедливи протести и предсрочни избори.
(Всъщност това трябваше да сте го забравили още преди ваканцуването на депутатите...)
Актуалният призив гласи: Забравете времето, когато ГЕРБ бойкотираха работата на Народното събрание и отказаха да има техни представители в комисиите, които така приятно увеличават възнагражденията на депутати.
В сряда видни гербери влязоха в състава на всички парламентарни комисии.
Неотразимата Цецка Цачева и юристите Красимир Ципов и Данаил Кирилов ще се включат в дискусиите за нов изборен кодекс. Те влизат и в състава на комисията по правни въпроси, оглавявана в миналия парламент от Искра Фидосова. Там са още Димитър Лазаров и бившият здравен министър Десислава Атанасова.
Ексшефът на Националната агенция за приходите, а сега депутат от ГЕРБ, Красимир Стефанов влезе в комисията за борба с корупцията и парламентарна етика в Народното събрание, ръководена от лидера на "Атака" Волен Сидеров.
Освен за борбата с корупцията, Красимир Стефанов все пак ще отговаря и за бюджета и финансите. Във финансовата комисия е и бившият й шеф Менда Стоянова, както и зам.-министърът на финансите в правителството на ГЕРБ Владислав Горанов.
Горанов е и в комисията по икономическа политика. Бившият министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев ще участва и в икономическата, и в енергийната комисия.
Любен Татарски попълни състава на комисията по регионална политика, която ръководеше в миналия парламент. Там е и ресорният министър в кабинета на ГЕРБ Лиляна Павлова, както и бившият кмет на Габрово Томислав Дончев.
В ресорните си комисии влязоха и бившият зам.-министър на вътрешните работи Веселин Вучков и бившият просветен зам.-министър Милена Дамянова. Вучков ще участва и в комисията по контрол на СРС, а Тотю Младенов влиза в комисията по труда и социалната политика, за които отговаряше и в кабинета на ГЕРБ.
В комисията по здравеопазването са бившият здравен министър Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, както и Лъчезар Иванов, който беше зам.-председател на предишния парламент, но подаде оставка след скандален опит да спре тв репортаж за охолния живот на митничари.
До Брюксел: Господа, в България има полицейщина
Така всичко си дойде на мястото, дори „МВР пикчърс“ и оплакванията от полицейщина пред Брюксел.
В сряда първата парламентарна сила у нас (в опозиция) изпрати писмо до ПАСЕ, еврокомисарите по правосъдието и по вътрешните работи, до генералния секретар на ЕК, до президентите на ЕНП, ПЕС и АЛДЕ, както и до председателите на групите на трите партии в Европарламента.
В сигнала, подписан лично от Бойко Борисов, са изложени – според пресцентъра на ГЕРБ – всички факти и обстоятелства около протеста на 4 септември 2013 г. пред Народното събрание и как мирно протестиращи граждани са били подложени на полицейски тормоз с похвати на полицията от най-мрачните комунистически времена на репресивната Държавна сигурност – т.е. на връщане от антиправителствен митинг в София служители на МВР влизат в автобуса, събират личните карти на всички, записват личните им данни без никакви обяснения, проверяват багажа им и подлагат хората на разпити за маршрута и целта на пътуването.
Същите полицейщина и репресия са приложени и към граждани от Благоевградска област, пише още в писмото, подписано от Бойко Борисов.
Има и снимки на полицаи, проверяващи документите на пътници в автобус. И апел към Брюксел да спре полицейския произвол в България... където вицепремиер и шеф на МВР е назначеният от Борисов за шеф на ДАНС, а после и за началник на канцеларията на президента Цветлин Йовчев.
(Някой утре ще попита Борисов: „А вие спомняте ли си как арестувахте в болница бившия министър на отбраната с отряд маскирани барети и после пуснахте видео с подвизите на качулатите и прокурора Роман Василев?)
Дефектната матрица на надеждите
За пореден път българско управление изглежда като огледален образ на предишното. И което е по-лошо: образът е изкривен, деформиран, лицата са изкривени от омраза към предишните управляващи, които са виновни за всичко.
Физиономиите на предишните управляващи също са изкривени от омраза и от желание за реванш. Дори, ако за този реванш ще трябва да се лети до Луната, да се организират протестиращи и да се пишат доноси до Брюксел. Дори, ако трябва да се работи в парламентарните комисии рамо до рамо с враговете от престъпната новосформирана Тройна коалиция, вместо да се режат лентички и откриват магистрали, шосета, просеки и пътеки.
Отново управлението е имитация на демокрация, а демокрацията е припознавана от управляващи и опозиция като момиче на повикване с право на препродаване и процент от трансферната сума.
Надеждата (която в България се ражда последна) е опорочавана и опростачвана; разнасяна от бутафорни партизани и от бутафорни граждански сдружения; назначавана в партийни централи и прогонвана от съзнанието на оцеляващите с мъка граждани.
Не, България не е магазинче за надежда. Нито на 6-ти, нито на 9-ти, нито на 22 или на 23-ти септември. По-скоро сме „секънд хенд”: демокрацията ни, управляващите, дори протестите ни.
И моля ви, не казвайте на пенсионерите, че за издръжката на един бежанец държавата дава 1100 лева месечно...
