България се нуждае от национално отговорни държавници
Автор: Стефан Солаков
С началото на тази седмица облаците на войната в Близкия изток като че ли се разкъсаха и слънцето на надеждата плахо надникна иззад черните прогнози за неизбежни ракетни удари срещу Сирия. Усилията на световната дипломация очевидно дават резултати и дори ястребите във Вашингтон са принудени временно да скрият острите си нокти, готови да разкъсат суверенната арабска държава.
Докога ще продължи изчакването на Барак Обама и дали бе искрен американският президент, когато се съгласи, че предложението на Русия за международен контрол върху химическите оръжия на Башар Асад заслужава внимание?
Веднага трябва да подчертая, че не вярвам в добрите намерения на Белия дом, защото подобна тактика сме наблюдавали и преди, когато генералите от Пентагона задържаха „маршът на ракетите“ с единствената цел да получат обществено одобрение преди да запалят поредната си война.
Президентът Обама попадна в коварен капан там, където най-малко очакваше – в собствената си страна. Дори депутати от неговата Демократическа партия посрещнаха „на нож“ подготовката за военни удари срещу Сирия. Обществените анкети показаха сериозно неодобрение и в голяма част от населението на САЩ.
Довчерашните фенове на Обама сред културните среди на страната също скочиха срещу своя любимец, избран за втори президентски мандат с активната подкрепа на Холивуд и на голяма група „звезди“ от американския развлекателен бизнес. Почувстваха се изиграни от „своя човек“, в когото виждаха най-новата „факла“ на демократичните промени, довели за първи път в Белия дом представител на цветнокожото население на САЩ.
Фактът, че лауреатът на Нобеловата награда за мир Барак Обама се изкуши да посегне към оръжието и като типичен бандит от холивудските филми беше готов да нападне държава, намираща се на другия края на света, показа на цялата международна общност, че световните чаркове се движат от принципи, различаващи се полярно от фалшивите постулати на политическите лидери, властващи над планетата.
Тези юнаци могат с часове да ви говорят за демокрация, човешки свободи и други протоколни глупости, които им пишат техните обръгнали от подобни доклади съветници.
Когато обаче тръбата на военната индустрия засвири „сбор“, сладките приказки бързо се захвърлят в килера, а на авансцената започват да дрънчат и да дефилират като зловещи манекени най-модерните оръжия, способни да затрият планетата и да ни върнат отново в пещерите на първобитния свят.
Изтъкнатият италиански психиатър професор Виторио Андреоли заяви в свое интервю пред софийски всекидневник, че главната дрога на съвременното човечество са парите. От тях са зависими и богати, и бедни, те разболяват и убиват, за тях се водят световните войни, от надпреварата за тях умират милиони невинни хора, а други водят мизерен живот, за да пълнят касите на световните властелини.
За голямо съжаление съдбата на нашето човечество изобщо не зависи от широко рекламираните добродетели, с които идват на власт политическите елити. Порочният белег на парите жигосва непоправимо и най-добрите намерения за справедливо управление на днешния свят. САЩ са изправени пред дилемата да фалират като държава или да започнат нова военна авантюра, която да ги отдалечи от призрака на смъртоносния дефицит, способен да съсипе най-могъщата икономика на планетата.
Така че рано или късно Обама ще бъде принуден да забрави, че бе обявен за първи миротворец и ще даде заповед за изстрелване на бойните ракети. Към Сирия или към наивните съседи – това едва ли има голямо значение за стратезите във Вашингтон.
Как трябва да се държат България и нейните държавници, когато на световната геополитическа карта се разиграват толкова съдбоносни етюди! Вече писахме за страхливото поведение на сегашното наше правителство, което не смее да вземе категорична позиция спрямо сирийската криза.
Новината, че руснаци и американци са напът да забавят или отложат военните удари в Близкия изток, предизвиква облекчение сред раболепния политически „елит“, който през последните седмици почти оглуша от напрегнатото ослушване по посока на чуждите посолства в София. Свикнали да изпълняват стриктно внушенията на западните кукловоди, управляващите български политици изпадат в паника, когато сигналите, идващи отвън, се превръщат в неясни и трудно разбираеми послания. Страх ги е да не объркат „световната конспирация“ и да загубят благоволението на новите си господари.
Това състояние на несигурност постепенно се превръща в опасна институционална шизофрения, която заплашва да се утвърди като представителна емблема на бившата нашенска политика.
Събитията около Сирия са истински урок по световна геополитика, който за съжаление, едва ли ще бъде усвоен от българските държавни мъже. Тяхната шаткава политика – ни насам, ни натам – показа за сетен път, че Отечеството се нуждае от патриотична програма, указваща точните параметри на българските национални интереси за десетилетия напред.
Защото кризи като сирийската ни чакат и в бъдеще, и то със сигурност още по-драматични и опасни за националната ни сигурност.
Вижте как се оплетохме като пате в калчища от изникналия проблем със сирийските бежанци! Оказа се, че у нас липсва каквато и да е система за бърза реакция при подобни извънредни ситуации.
Само за няколко дни „увеличихме“ населението на България с хиляди бегълци от близкоизточната касапница. А това може би е само началото. Представете си как в близко бъдеще в България се изсипват десетки хиляди несретници, спасяващи се от военните атаки на САЩ и „приятели“ и към други райони на размирния Ориент.
Не е изключено да посрещнем бегълци и от съседна Турция, където диктаторът Ердоган все по-яростно размахва тоталитарната калъчка срещу собствения си народ.
Така че нека бъдем нащрек. Бъдещето е бременно с още по-драматични и трудно предвидими събития. С кекави управници като днешните трудно ще посрещнем растящите предизвикателства. Начело на държавата трябва да застанат твърди защитници на националните интереси и най-вече хора, способни да пренебрегнат личните си планове в името на държавния напредък.
