Разкритите данъчни тайни в Никополис


Разкритите данъчни тайни в Никополис
Монети и керамика излизат при проучването от сградата на агоронома
18 Септември 2013, Сряда


Римляните пилеели с лека ръка парите си в античното селище, установяват археолозите при разкопките на неговите руини

Автор: Илияна Христова

Три десетилетия продължават проучванията на античния римски град Никополис ад Иструм, намиращ се на двадесетина километра от Велико Търново. Това археологическо лято проучванията обхванаха данъчната служба на комплекса и водопровода. Доц. Павлина Владкова и гл.ас. Иван Църов от Регионалния исторически музей в Търново приключват работата си на обекта. Сред интересните находки са купища монети от началото на новото хилядолетие до V-VI век, за които археолозите се шегуват, че древните римляни са ги пилеели с шепи из Никополис.

Над 200 артефакти разкри за три седмици на водопровода в Никополис ад Иструм шефът на РИМ гл.ас. Иван Църов. Той продължава проучванията си на акведукта за трета година. Сега се е съсредоточил на неговата последна точка - градския резервоар - кастелом акве. Той разкри последния кей на аркадата на мостовата конструкция, която на 7-8 метра над земята е носела канала, пълнещ резервоара. За съжаление през Късното сревновековие всичко е било обрано, а камъните са изнесени за строежи в съседните селища.

Акведуктът на Никополис е бил дълъг 25 километра и е имал 6 ръкава. Единият от тях, който напречно пресича долината на река Росица, е с дължина от 3 километра.
Последната аркада е с дължина от около 500-510 метра. Иван Църов разкри голям глинен водопровод, който върви успоредно от северната страна на резервоара и идва от запад, но засега началната му точка не е известна.

Глиненият водопровод минава на около 50 сантиметра от акведукта, заобикаля го около североизточния му ъгъл, прави лек завой и отново продължава на изток към градските квартали. Пространството около резервоара е било превърнато през вековете в сметище, особено през втората половина на IV и V век.
При проучванията си Църов разкри парчета от детски играчки - петлета, кончета, които са били на четири колелца и децата са ги влачили в играта си както го правят днешните малчугани. Излезли са и фрагменти от кукла войник.

Около 110 монети изрови шефът на Историческия музей около водопровода това лято. Тепърва ще се установява датировката им, което ще стане след почистването и консервацията им в лабораторията на РИМ. Най-общо, според формата и големината им може да се предполага, че датират от III и IV век.

Находките основно са от един археологически пласт, чиято датировка е от втората четвърт на IV век, т.е. между 325 и 350 година. Намират се и по-късни монети от времето на император Юстиниян, от началото на V век. Тогава в града са извършвани доста ремонти. За обработка са предадени сребърни монети от времето на Филип Арап от средата на III век и от императорската съпруга Юлия Суемия от същото време. Повечето от артефактите обаче са медени, намират се и няколко бронзови.

Иван Църов се натъква на още един интересен факт, който го изненадва - това е маркировката на строителните блокове. Археологът предполага, че преди да се вградят един в друг, те са били препаснати на земята и предварително маркирани кой къде трябва да бъде сложен. Тогавашният технически ръководител на строежа е надписвал с боя номерацията им и така явно е следял за последователността им на поставяне. Досега в историческата литература не е срещано подобно описание на строителна технология, с предварителна маркировка на материалите, посочи Иван Църов.

От тук насетне остава епиграфите да кажат какво означават тези надписи, посочи шефът на Историческия музей. Той е разкрил един надпис, който се повтаря на три места и преведен от дръвногръцки означава "постави отдясно".
От 1985 г. досега археологическите проучвания са съсредоточени основно на форума (площада) на града. От миналото лято доц. Павлина Владкова започна проучването на обществена сграда, разположена северно от форума. През миналия сезон там бяха открити интересни находки. Най-значимите сред тях са няколко бронзови и мраморни екзагии (мерки за тегло), което даде основание на археолозите да определят сградата като място, където е извършван контрол върху търговията, осъществявана в града.

Оказва се, че има по-ранен строителен период, който не е бил известен досега, коментира доц. Владкова. Според откритите находки - парчета от лампи и монети, археолозите определят неговата датировка от началото на II век от времето
на император Траян и след него на Хадриян. В един момент, по неизвестна причина засега на историците, е била променена цялата градоустройствена схема, изваден е каменният материал и е построен по-късният град към втората половина на II век. Това не можем да го покажем на туристите и след прочуването му завинаги ще бъде засипано, но от научна гледна точка е важно, затова трябва да направим точно документиране, анализира археологът.

За разрушаването на първия Никополис доц. Владкова предполага, че причината е нападение на хустобоките - племена, идващи от североизток, които нанасят сериозни разрушения в градската територия на Никополис, дори в почти цялата днешна Северна България.
Миналото лято екипът и студентите на доц. Владкова разкриха три от помещенията на древна данъчна служба. Известно е, че в Никополис е имало длъжност агороном. Този човек е отговарял за контрола на търговията и е напълно нормално той да е имал своя сграда, където да сверява стандартите, пояснява Павлина Владкова.

На градския площад има близо 30 магазина, разкрити от археолозите. В тях вероятно целогодишно са се продавали различни стоки, предполага се и за съществуването на работилници. Тяхната работа не е била безконтролна. Все още археолозите не могат да дадат точните параметри на античното данъчно.
Това лято са разкрити още три помещения в южната част на сградата, която е по-близо към форума. За съжаление, сградата е доста разрушена, запазени са само основите, коментира Владкова. Сградата е със сложен план и втора година не можем да стигнем края й и най-вероятно тя заема цял квартал, между две улици в посока север-юг, предполага археологът. В едно от помещенията археологическите данни сочат, че е било с висящ под, под който има кухина.

Това дава основание на археолозите да считат, че там се е съхранявало зърно, което заедно с други продукти е било изолирано от влагата. В Никополис на различни празници са се раздавали храни и може би постройката с висящия под е служела и за тяхното съхранение, предполага археологът, докато чака нови потвърждения за хипотезата си и се надява да открие надпис, за да е категорична.
От античното данъчно през това лято излизат много железни предмети, които са добре запазени. За почистване и консервация в научната лаборатория на РИМ са предадени ключ и голям нож. Находките са от различни периоди, но най-късните са от средата на V век, което доказва, че древната НАП вероятно е унищожена по това време, когато са големите хунски нападения.

Намерена е апликация от тоалетно сандъче с изображение на женска глава. Открити са няколко фибули, медицински инструменти, контроли на медицината, което навежда археолозите на предположението, че на форума е имало аптека и козметични магазини. За обработка са предадени части от керамика и лампи.


Доц. Павлина Владкова до новоразкритите три помещения от античната данъчна служба Шефът на Историческия музей във Велико Търново Иван Църов проучва акведукта на древните римляни по нашите земи 25 километра е бил дълъг акведуктът на Никополис ад Иструм

В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки