Важно място при изграждането на взаимовръзките между гражданите и държавата играе военната символика. В цивилизованите държави на нея се отдава изключително голямо значение. Пример в това отношение ни дават САЩ – водещата държава в НАТО.
Там в средствата за масова информация не престават да текат призиви като „Подкрепете нашите войски!”, „Подкрепете нашите военноинвалиди!”, както и други подобни, целящи сплотяването на нацията чрез поддържане на високо ниво на военнопатриотично възпитание и създаване на атмосфера на солидарност с военните ветерани.
Статут на „ветеран” в САЩ получава всеки гражданин, който е служил в американската армия не по-малко от 100 дни. Отношението към участниците в мисии извън националната територия е като към национални герои.
Там обгрижването на напусналите армията е поверено на специално ведомство – Министерството на ветераните, подпомагано от десетки неправителствени ветерански организации, ангажирани със здравното и социално подпомагане на всички категории ветерани и семействата им.
Но не само зад Океана е така. В отбранителните ведомства на много държави в Европа и по света функционират дирекции за социална политика, която се прилага както по отношение на кадровите и запасни военнослужещи, така и по отношение на ветераните и семействата им. Помислено е за всичко, което може да облекчи и разнообрази ежедневието и достойния им начин на живот.
Не е забравено и моралното изражение на признателността. В САЩ например навсякъде могат да се срещнат мъже на средна и в напреднала възраст, които с гордост носят шапки и фланелки с емблеми и надписи „Ветеран от Корея”, „Ветеран от Виетнам”, „Ветеран от Корея и Виетнам”, „Ветеран от Ирак”, „Ветеран от Афганистан”, „Ветеран от Ирак и Афганистан”, „Военноинвалид”и т.н. Съществуват дори медали и специално изработени емблеми „Ветеран от студената война 1945-1991 г.”.
За съжаление у нас на тези дребни на пръв поглед, но изключително силно въздействащи символни знаци и детайли, не се обръща необходимото внимание. Нещо повече – те често се неглижират и пренебрегват. В този смисъл, като част от мерките за формиране на позитивно обществено мнение по въпросите на отбраната, издигане на авторитета на българските ветерани и нивото на военнопатриотичното възпитание, въпросът за военната символика и резервната армия на България става все по-актуален.
Отмяната на наборната военна служба и изграждането на изцяло професионална армия тепърва по естествен път ще предизвика преоценка на отношението към резервистите. Те ще стават все по-ценни и търсени кадри за нуждите на националната отбрана.
Защото след 2007 г., за втори път след Ньойския диктат, е премахната задължителната военна служба, а преди това бяха закрити и Школите за запасни офицери (ШЗО). Но за пръв път в историята на Третата българска държава извършихме този необмислен акт сами. Ерозиращите последици от това прибързано за България решение тепърва ще се отчитат и анализират.
На този етап идеята за изработване на емблеми, като отличителен знак на запасните чинове и резервистите от Българската армия (БА), може да се реализира единствено от заинтересованите военнопатриотични съюзи. За основа на проектирането и изработването на една такава емблема за запасните чинове и резервистите може да се използва изображението на първата значка на Съюза на запасните офицери в България, основан през 1907 г.
Такива значки се поръчват и започват да се произвеждат още същата година, първоначално във Виена. Така ще бъде спазена и националната военна традиция, а и това ще подейства консолидиращо в условията на непрекъснато фрагментиране, разделяне и конфронтиране на изчезващата българска нация.
Като че ли е дошло вече време да спрем да се делим по партийно-политически признак и да определяме периодите от развитието на армията ни като „царски”, „фашистки”, „тоталитарни”, „комунистически” или някакви други.
Хората в армията ни винаги са били преди всичко българи и патриоти.
Нуждаем се от подобна консолидация, която макар и отчасти да способства за сплотяването на нацията във все по-несигурния свят, в който живеем. Нека от историята да вземем пламъка, а не пепелта!
Точно сега нацията ни се нуждае от изграждане на мостове, а не от разделителни линии. Не е ли време най-сетне да престанем да бъдем най-разединената нация? Военната символика е един от елементите на обединението на нацията. Така е по цял свят. Защо и ние да не предприемем стъпки в тази посока?
Какво и на кого пречи да се разреши носенето на военни униформи на резервистите и запасните чинове на всички военни празници? Защо на Гергьовден и на празниците на видовете въоръжени сили хората, които са служили в БА и за които тя е основен стълб на държавността, да не могат да облекат старите си униформи и да изразят своята съпричастност към отбраната на страната, на която са посветили част от живота си?
Тук става въпрос за всички български мъже с войнишки, сержантски и офицерски звания от запаса, без значение дали са били кадрови или наборни военнослужещи. Всеки свободно да носи на тези празници униформата от периода, в който е служил в БА и която като комплект грижливо е прибрал в домашния си гардероб – бойна, строева или парадна. Тези хора няма да се явяват на строеви преглед на плаца на някое бойно поделение, но с униформите си ще възпитават подрастващото поколение българи.
Основания за използването на военната униформа в тези случаи може да бъде военноотчетната книжка на резервиста или тази на запасняка с печат „Снет от военен отчет”. Ако книжката е била сдадена след навършването на пределната мобилизационна възраст, удостоверяващият документ може да бъде служебна бележка за прослужени години в БА, издадена от структурите на Централното военно окръжие или от Централния военен архив, а членовете на военнопатриотичните съюзи може да се легитимират с членските си карти, в които са изписани и военните им звания.
Защо и ние като американците или руснаците да нямаме своята емблема „Ветеран от студената война”?
Вярно е, че в крайна сметка ние загубихме тази война. Но нима ние, българите, не бяхме уважавани противници, които никой не посмя да нападне, защото знаеше, че ще му нанесем недопустим ущърб? Такава емблема с гордост биха носили всички бивши кадрови и наборни военнослужещи, служили в армията ни до 1991 година. Всички онези офицери, сержанти и войници, които и днес се чувстват част от армейската общност.
Нима нашите военноинвалиди не заслужават да имат някакъв отличителен знак, изпълнен в духа на българската военна символика и традиция? Защо обществото ни да не знае кои са хората, жертвали живота и здравето си по бойните полета на Балканите, по време на мисии извън националната територия и при мирновременното изграждане на БА и националната отбрана?
Емблемата с надпис „Военноинвалид”, подходяща за пришиване към шапка или дреха, би направило тези граждани лесно разпознаваеми от институциите и обществото. Да не забравяме, че тези хора имат нужда не само от материална, но и от морална подкрепа.
Всички тези въпроси едва ли ще предизвикат еднозначни отговори. По-важното е те да бъдат дискутирани и да ни изведат до нивото на националния консенсус по въпросите на военната сигурност и отбраната на страната. Ще покажат и отношение към всички българи, които като кадрови, наборни или запасни военнослужещи са допринесли за изграждането на военния потенциал на България. Защото отбраната на страната никога не е била и не може да бъде монополна дейност на една сравнително малка група от военни професионалисти.
Тя винаги е била осигурявана от стотици хиляди наборни и запасни военнослужещи, от гражданския мобилизационен ресурс, който и днес никой не би трябвало да пренебрегва. От българските мъже, които в различни периоди и с различни военни униформи и символи са полагали военна клетва. А тя, военната клетва, важи в еднаква степен за всички, които са обучавани с оръжие в ръка да защитават Родината.
