На 57 години съм и в последно време страдам от лошо уриниране.
Поставиха ми диагноза „аденом на простатата”. Доколко е сериозно това заболяване?
Харалампи Генов,
Каспичан
Всъщност медицинската диагноза за това заболяване е „доброкачествена простатна хиперплазия“ или още „аденом на простатата“. Заболяването трябва да се приема като нормален процес на остаряването на мъжа, както е например побеляването на косата. То е известно от древни времена, като първите исторически сведения са с източник древните египетски папируси.
Колкото е по-възрастен мъжът, толкова по-голяма е вероятността да има симптоми от страна на уринирането, свързани с промени на простатата. От друга страна се смята за изяснено, че симптомите се появяват по-често при семейни мъже. Предполага се, че по-активните в сексуално отношение мъже имат по-чести проблеми с уринирането, което е в пряка връзка с нивото на мъжкия полов хормон – тестостерон. Доказано е също така, че аденом не се развива при мъже, чиито тестиси са отстранени преди пубертета.
Причините за появата и развитието на заболяването са все още не добре проучени. Най-широка популярност има хормоналната теория, според която за развитието му съществена роля играят хормоналните промени, настъпващи с възрастта и водещи до намаляване нивото на тестостерона в кръвта, от една страна, и повишаване нивото на женските хормони – естрогените, от друга.
Доброкачественото увеличаване на простата е най-честата причина за смущения в уринирането при мъже над 55-60-годишна възраст. Нови проучвания обаче показват, че първите прояви на заболяването могат да започнат и след 35-годишна възраст. Оплакванията се проявяват постепенно като в началото преобладава честото ставане през нощта (повече от два пъти). Нерядко първи симптом е и уринирането на интервали по-малки от 2 часа, главно преди обяд. Някои от пациентите се оплакват, че при шум от течаща вода получават непреодолим позив за уриниране.
В по-късен етап от развитие на това състояние се появява изтъняване на струята на урината, уриниране с прекъсване, дълго изчакване преди започване на уринирането и т.н. Често срещани усложнения на заболяването са появата на камъни в пикочния мехур, инфекции на пикочните пътища, които се проявяват със затруднено изпускане на урината, мътна урина, повишаване на температурата и т.н. Не са редки и случаите, когато след изпускане на урината болният продължава да има чувство за неизпразнен пикочен мехур.
Лечението трябва да се извършва само от специалист- уролог. В ранните етапи на заболяването то е консервативно. Обикновено се назначава хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение. При всички мъже след 50-годишна възраст трябва да се извършва профилактичен преглед на простата един път годишно. В по-леките случаи на заболяването могат да се използват препарати от растителен произход, но при неповлияване или прогресиране на заболяването се прилагат съвременни лекарства от групата на т.нар. 5-алфа-редуктаза-инхибиторите и алфа-адренорецепторни блокери.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
