Днешните гурбетчии не се завръщат по родните места, тъжат за емигрантите близките им
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторката
В балканското градче Златарица посрещнаха гурбетчиите си и в тяхна чест си спретнаха празник на градинарската чорба. Местните тачат близките си, намерили нов живот в странство, защото именно с помощта на българите в чужбина от преди повече от век и половина са направени много неща - вдигнати са църквата и училището, образование са получили много бедни, но талантливи и умни деца, разказва кметът Пенчо Чанев. Спретнат в народна носия, от рано той посреща гости от близо и далеч.
През 1858 г. в Златарица е било учредено Златаришкото градинарско благотворително дружество, а година по-рано първо е било извезано неговото знаме. Основната идея на дружеството е била с част от припечелените пари след раздаването от така наречения пай (на градинарски език означава дял и размерът му е зависел от възрастта на градинаря) да се подпомогнат даровитите будни деца, да бъдат подкрепени вдовици и бедни хора.
В брой 22 на Държавен вестник от 28 януари 1914 г. е обнародвана съдебната регистрация на Златаришкото градинарско благотворително дружество. То е просъществувало до 1945 г. По документи при приключването му е имало набрани средства от 800 000 лева.
Градинарството започва лека-полека да се възражда, доволен е кметът Чанев за бъдещето на малката балканска община в Северна България. Преди век златаришките гурбетчии са работили по градините на Румъния и Молдова, Сърбия, Австрия, Чехия. Заминавали са февруари и са се прибирали ноември по Димитровден. Днешните гурбетчии по-скоро са емигранти, защото заради тежкия живот в България предпочитат да останат по чуждоземско и там да изкарват пари и да помагат на семействата, споделят болката си местните. В Гърция например, балканджиите берат маслини и предпочитат да стоят там, за да вземат по-високи пенсии.
Докато ни разказват историята на гурбетчийството на градинарите от Златарица, около нас в местността Черничките вече ухае на прясно сготвена чорбица. В 18 казана и харании майстори в народни носии бъркат върху огнищата ароматната гозба. Задължителното условие на провеждащия се за седма година празник е за приготвянето й да се ползва само зеленчук.
От 10 часа сутринта, на шише сливова ракия, баница, питка, домашна кълцана наденица, са насядали около трапезата гостите от Павликени, стъкнати в потури, везани ризи и червени пояси. Дошли са да почетат завръщането от чужбина на свой приятел.
Поканени сме от нашия приятел Йордан Кабаиванов, който току- що се е върнал от гурбет, да го приветстваме за добре дошъл и да се почерпим за негово здраве, разказа, наметнат с чорбаджийска аба, павликенският кмет Емануил Манолов. Дошли сме най-знатните хора от Павликени - даскалът, попът, разсилният и моя милост, смее се той.
Докато кметът разказва, към паралията му се понася омайващ аромат на чорбата от обърналия се повей на вятъра. Зад тенджерата с черпака е Нина Емануилова.
За да си направиш вкусна градинарска чорба, просто трябва да влезеш в градината с кошницата и да я обходиш от единия до другия край. Набраните домати, картофи, бамя, зеле, чушки, патладжан, моркови, лук се слагат в тенджерата. Майсторлъкът е в подправките - риган, целина, мащерка, босилек, магданоз, не се застройва. И става чорба да си оближеш пръстите. С нашите двадесетина литра чорба може да се изпие много, много ракия, а аз предпочитам кайсиевата, разказва, докато си намества китката зад ухото, готвачката Нина.
Различни имена носи градинарската чорба, за някои е циганска, други я наричат чорба на кризата, трети й казват постен борш. За чорбата на кризата е важно лукът и чушката да са наситнени много на дребно. Когато поомекнат, се слагат картофите, но на по-едри кубчета, после още някой и друг зеленчук, вариш, накрая сгъстяваш с малко брашно и китка копър за аромат и хапваш, обяснява, докато реже бамята, леля Радка Чолакова от Златарица.
Докато чакат да се свари чорбата им, групата от лясковското село Козаревец обръща на огнището парчета сланина, набраздена на решетка, а между жените се предава пищовче с люта ракия. Не може само на зарзават, трябва и да си мезиш, отмята наниза с жълтиците от шията си майсторката Стефка Янакиева. Жената е всепризната в селото с кокошата си чорба, подхващат да я хвалят приятелките по черпак.
Да готви с баба си в Златарица е дошла и 5-годишната Виктория от сухиндолското село Красно Градище. Русокосото момиченце похапва от чепката бяло грозде и разказва, че е най-добрата помощничка на баба. Народната й носия е ушита преди повече от 35 години и с нея са отгледани майки, лели, братовчедки. Правена е от истинско сукно и везана ръчно, подхвърлят съседките.
Покрай къкрещите тенджери на местните майстори, между паралиите, отрупани с пити, грозде и баници, китаецът Ли бърка традиционна супа от района на Шанхай. На румънско-английски език готвачът обяснява рецептата. Във врящата вода Ли е подготвил да сложи донесени от Китай зеленчуци - грах, моркови, китайски гъби и сирене от Шанхай, което на вкус е като нашето прясно обезсолено сирене. За добавка има изобилно чесън, много лют соев сос и оцет. Накрая вече сварената супа китайският готвач застройва с нишесте и желатин и с обилно количество български яйца.
От чорбата, сварена на празника в Златарица, опитаха десетки гости. Близо 200 души от социалния патронаж и от центъра за настаняване от семеен тип и дома за стари хора се нагостиха с нея на вечеря.
