Време е да си върнем славата на достойни граждани на Стария континент
Автор: Стефан Солаков
Златна есен златни листи рони... С тях отлитат и надеждите на наивните избиратели, повярвали в обещанията на днешните управници за социална справедливост и по-нормален живот на милионите българи, трудно оцеляващи около границите на абсолютната мизерия. Бодряшката усмивка на Корнелия Нинова, която като легендарната Раймонда Диен брани с пищното си телосложение социалните бълнувания на БСП за спасяване на давещия се в дълбоката бедност народ, трудно ще заблуди икономическите експерти, бързо дешифрирали и разобличили като несъстоятелна и вредна политическата демагогия на червената партия, създала недоносеното правителство на Пламен Орешарски.
Сегашният министър-председател на България за изключително кратко време се превърна в герой на политическата сатира, която беше оклюмала поради липсата на подходящи персонажи, способни да заместят ненадминатия комик Бойко Борисов. За разлика от него Орешарски си избра ролята на Бъстър Кийтън, гениалният филмов темерут от епохата на нямото американско кино.
Нашият човек отива още по-далеч и с променлив успех се опитва да имитира Дъстин Хофман, прочул се с ролята на мучащия аутист, взиращ се с невиждащи очи в заобикалящия го свят.
Журналистите отдавна разбраха, че от господин премиера трудно могат да изтръгнат каквото и да е смислено слово, което да го издигне над рекордьора по вербално безсмислие господин Симеон Сакскобургготски, предишният любимец на майтапчиите от нашата гилдия.
Не знам какви лекции изнася господин Орешарски пред студентите от УНСС, но по всичко личи, че и там, на преподавателската катедра, ползата от „каменния гост“, съвместил и премиерското кресло на републиката, едва ли е много голяма.
Впрочем мълчанието на Орешарски е разбираемо за хората, наблюдаващи отблизо терзанията на първия ни министър.
Менгемето, с което са го стегнали червените ислямисти, управлявани дистанционно от султан Ахмед, барикадиран от народната любов в подземията на Боянския сарай, много бързо може да прекърши немощното вратле на премиера-ренегат и да го изхвърли като политически боклук в контейнерите около Народното събрание.
Сергей Станишев, създател на изчанчената статуя, курдисана в премиерското кресло на „Дондуков“ 1, отдавна е известен като нескопосан изпълнител на всичко, до което се е докоснал. Помним го като неудачен стажант в столичен вестник, откъдето бе изгонен за въпиюща некадърност.
Но нали е момчето на татко и партията столетница упорито го тласкаше към върховете на собствената си некомпетентност. Не без помощта на световните еврейски организации, на които той бързо се отблагодари с апетитни имоти в центъра на София, бездарният отвсякъде Серьожа бързо бе изстрелян като премиер на една от най-разбойническите коалиции, яхнали отечеството в началото на новия 21 век.
Обирът на държавата беше тотален, населението абсолютно обезверено, а крайният резултат от тази операция, ръководена от външни антибългарски централи, доведе на власт друг, още по-колоритен политически бандит в лицето на феноменалния премиер Бойко Борисов.
Какво ли не сме писали и говорили за този „гигант“ на мисълта, успял да забавлява цялата ни нация със своите хашлашки изпълнения. Безкрайното му самочувствие доста рядко се срещаше със задължителното поведение за един министър-председател. За него властта представляваше кратки паузи между футболните мачлета и разпивките с лицемерни клакьори край барбекюто в Бояна или в семейното убежище в Банкя.
Използването на официалния правителствен самолет за превозване на пияните авери до ловните резиденции у нас или до стадионите на Европа беше на принципа на трамвая до Княжево и съвсем логично събуди спомените за сравнително по-скромния бай Тошо, който повече от 35 години беше негласният цар на България, но трудно би могъл да се сравни с размаха на своя бодигард другаря Бойко Борисов.
Днес бате Бойко видимо се забавлява в Народното събрание, където играе на жмичка с палавите репортерки и с голяма неохота се запътва към пленарната зала, където напълно безпомощните депутати на ГЕРБ постоянно се нуждаят от словесните каламбури на своя предводител.
Борисов почти няма конкуренция в конкурса за мистър „Парламентарен майтап“ и очевидно се кефи от тази изключително полезна за българската политика най-нова роля на човека, който уверено се беше запътил и към най-високия пост в държавата – президент на Републиката.
Там обаче, на „Дондуков“ 2, вече втора година вилнее една още по-странна птица, успяла да долети на високото място не без помощта на другите обитатели на партийната менажерия, наречена ГЕРБ. Росен Плевнелиев, палавото селянче от Неврокопско, което се прехранваше като интернет врачка за наивници, вярващи във фалшивите хороскопи на Роско Боско, успя да сполучи в сегашния си живот благодарение на солидната подкрепа, оказана от старите червени авери на татко му, пласирали го в Германия и създали му удобна легенда на преуспяващ строителен предприемач.
Споменах за сегашния живот на Плевнелиев, защото всички знаем, че в предишния той се е подвизавал като чобанин от женски пол из зелените пасища на мъглива Ирландия.
Там някъде вероятно е усвоил и лошия навик да краде от паричката на останалите овчари, защото днешното негово превъплъщение се оказа изкусен апаш, успял само за две години да обере няколко милиона германски марки от наивни земляци, излъгани от сегашния ни президент да се трудят по строежите в Германия с единствената цел да напълнят джобовете на поредния милионер мошеник, изстрелян по-късно от подобни като него измамници в политическата орбита на нещастна България.
Списъкът с управляващите смешници, яхнали съдбините на отечеството, е толкова дълъг, че вестник „Десант“ би могъл да публикува специална енциклопедия за хората, довели до разгрома на най-древната държава в Европа.
Всеки божи ден ставаме свидетели на ята от калинки, пикиращи безпрепятствено из най-високите етажи на властта и пълнещи сатиричните рубрики на българските медии.
Най-изявени в това отношение са тройката „тенори“ в кабинета „Орешарски” – Йовчев, Найденов и Вигенин – на които се е паднала непосилната задача да излъжат народа, че не са новите кукли на американското посолство в София.
За тях упорито се говори, че трудно са се въздържали да не отпуснат душата и да се втурнат активно във вече отминалия гей парад в нашата столица. Един от техните кукловоди, заместник-посланик на САЩ в София, се оказа много по-голям непукист от българските мекерета и откровено застана начело на столичните педерасти.
На парада бе усетена липсата на ирландската пастирка, която обитава „Дондуков“ 2, но поради неотложни ангажименти в централата на ООН в Ню Йорк, нейната (неговата) презентация се отлага за следващата година.
Така върви светът, така преминава политическата слава у нас. Българите, които общо взето са сеирджии, вече изнемогват от тъпите номера на управляващите ги перекендета, смяната на стила и модела става все по-наложителна поради сгъстяващите се мрачни облаци над съдбата и бъдещето на нашето отечество.
Най-важно обаче е подмяната на хората, които занапред ще чертаят съдбините на майка България. Няма да е лесно, но това е единственият изход, ако искаме отново да си върнем престижа на държава на духа и достойнството, с които сме останали в паметта на световната история.
