Най-старата екопътека у нас минава през българския Гранд каньон
Автор: Камен Колев Снимки: Авторът
Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност, снопове пяна се мятат като фонтани нагоре, воден прах обсипва целия водопад и над него ти виждаш ясно как се възнася към небесата водната пара, и пред очите ти се образуват облаци, които колкото по-нависоко, толкова по се сгъстяват и като че се вкаменяват над водопада. Как ли ще изглежда това в светла лунна нощ!”
Тези размисли на Алеко Константинов пред Ниагарския водопад нахлуват в главата на всеки, успял да стигне до водопада Момин скок насред Еменския каньон, край едноименното село в Предбалкана.
И ако не сте виждали Гранд каньон, не ви и трябва – внушителните скали така могъщо са разцепени от реката, че чувството при съзерцанието им е неописуемо.
През лятото Момин скок не е така величествен, както описва Алеко Ниагара, тъй като нивото на водата пада, но напролет разходката по бреговете на реката и по скалите на каньона, обрасли в люляци, е нещо незабравимо.
Каньонът започва на около 2 км след село Емен, което е на 25 км от Велико Търново. Над коритото на реката през 1992 г. е изградена първата екопътека у нас – Негованската.
Еменският каньон е прорязан от водите на река Негованка и разчупва равнинния релеф с безброй скални отвеси, венци, ниши, пещери. В състава на каньона освен екопътеката, влизат Еменската пещера, езерото „Негованка“ и водопадът Момин скок.
С дължината си от 3113 м, Еменската пещера се нарежда на 17-о място в списъка с най-дълги пещери в България. На входа й има бетонна платформа, вижда се и асансьорна шахта. Те обаче не са плод на странно урбанистично решение – навремето пещерата е била хранилище за узряване на сирене и кашкавал, за съхранение на гъби. Била е част от изградената над нея военна база.
Сега тя е достъпна за посещение, но трябва предварително да се уговорите с водач да ви разведе, тъй като е опасно да опитвате сами.
Вдясно от стълбището към Еменската пещерата е Дядо-Кольовото кладенче – карстов извор, доизграден като чешма. В Долния Боаз през 1985 – 1991 г. е открита голяма пещерна система, разположена между селата Мусина, Балван, Ново село, Емен, Добромирка и Вишовград с многобройни водни и сухи галерии. Това са пещерите Русе, Бамбалова пропаст и Троана. Има и още по-малки.
Името на реката Негованка е с латински произход и означава „къса река с близък извор“. Тя е близо 60-километров десен приток на Росица. Извира близо до връх Китка, югоизточно от с. Идилево, Севлиевско.
Река Негованка образува живописен вкопан в скалите антицидентен пролом. Той започва южно от с. Ново село, на 5 км от с. Емен. Прекъсва се от едно долинно разширение и така се разделя на две части, които местните хора наричат Горен и Долен Боаз.
Езерото „Негованка” пък е изкуствено създадено като язовир в началото на 60-те години на XX в. Двадесет години по-късно каньонът и природните форми наоколо са обявени за защитена територия и природна забележителност.
Еменският каньон е дълъг около километър, 3 км е дължината на Негованската екопътека. Не е добра идея да стигнете до водопада по коритото на реката – на много места трябва да се прегази през водата, да се мине през високи един човешки бой храсти, да се катерите по скалите. Освен това накрая ще се изправите пред дървен мост, зад който е водопадът, но минаването по него е опасно.
За да минете по екопътеката, задължително се оборудвайте с добри туристически обувки и подходящо облекло, добре е да си вземете храна и повече вода. Последният участък е много екстремен, хлъзгав и стръмен, но накрая има изсечени стъпала в скалата.
Негованската екопътека следва коритото на река Негованка. Тя лъкатуши край реката, заобиколена от страховити скали и спиращи дъха урви, стига до самия ръб на Еменския каньон. Между високите до кръста храсти се провират дървени мостове, но въпреки изкушението на приказните гледки, ви съветваме да не минавате по тях – след последния ремонт през 2001 г. дъските са изгнили и преминаването е опасно.
На места скалите на Еменския каньон са високи до 90 метра, а по върховете орлите са свили гнезда. От другата страна на скалите има останки от древен римски пост.
Въпреки скалистия терен, наоколо има достатъчно поляни за пикник или разпъване на палатки.
Преходът е между два и три часа, според темпото на ходене, но си заслужава – пред очите се открива перлата на Еменския каньон - водопадът Момин скок. Името му идва от легендата за местните девойки, които пред злокобната участ да бъдат потурчени и принудени да станат турски невести, решили да сплетат косите си и да скочат от скалите, за да сложат край на живота си.
Водопадът е скрит зад внушителна, красива пещерна арка в края на пролома. От височина 10 метра се разбива буйният водопад, а водата се събира в красиво езеро, заобиколено от високите скали. Водата гъмжи от риба, затова мястото често е пристан на планински рибари.
Малко след този божествено красивото място, е изкуственото езеро „Негованка”, в което се влива едноименната река. То се явява допълнителна атракция към каньона, тъй като гледано от много позиции, се възприема като естествено планинско езеро, разположено в закътана, гориста, дълбоко всечена котловина, заобиколена със скални венци. Краят на пътеката завършва с въжен мост, подобен на кей, който води до водна кула.
На връщане може да се мине по друг маршрут. При водопада има отклонение на екопътеката, което излиза направо в центъра на село Емен. Селото е известно с невероятно красивата си природа, заради която всяка година в него се стичат хиляди туристи от страната и чужбина.
Има няколко туристически комплекса с плувни басейни, ресторанти, дървени беседки, барбекюта и механи. Ако отседнете, задължително опитайте местното червено вино, което върви с еменския специалитет - печено агне на жар.
