Има надежда. Почти месец, след като един от титаните на съвременната рокмузика, основателят на „Пинк Флойд” Роджър Уотърс, напълни до пръсване националния стадион, при нас идва човек, поставил своя подпис под един от най-обичаните албуми на групата – „Tъмната страна на луната”. И още – направил звука на Let It Be, емблематичния албум на „Бийтълс”.
Както и друг път сме се уговаряли, ако сте почитател на врещящите жени с пластмасови гърди, които наричат себе си „поп-фолк”, спрете да четете тук. Легендарният Алън Парсънс със своята група „Алън Парсънс Проджект” е в България на 28 септември в зала 1 на Националния дворец на културата.
Почитателите на истинската музика само си представят какво ще им предостави магьосникът. Предварително се знае, че той ще прави песни от най-култовите си албуми „Аз, Роботът”, „Навечерие”, „Амония авеню”, „Гауди” (вдъхновен от работата на гениалния архитект Антонио Гауди) и „Фройдиана” (идеята за него идва от Зигмунд Фройд, психологът, основал своя школа в анализа на човешките взаимоотношения).
Алън Парсънс идва с едни от най-добрите музиканти, за които може би не знаете - Алистър Грин (китара), Дани Томсън (барабани), Гай Ерез (бас), Пи Джей Олсън (вокали), Мани Фокаразо (клавишни / беквокалист) и Тод Купър (саксофон).
За личността на Алън Парсънс красноречиво говорят житейският му и музикален път. На крехките 19 години той стана един от най-важните тонрежисьори в студиото Abbey Road, по време на записа на един от най-важните албуми на „бийтълса” Пол Маккартни – „Див живот”.
Неоспоримият му нюх за звук и перфектно саунд инженерство довежда самият Роджър Уотърс да го покани за един от мислителите върху „Тъмната страна“.
Въпреки идеите на психаря Уотърс обаче, Алън Парсънс отказва да остане в екипа като звуков инженер и продължава проекта на своята идея. След като направи „Око в небето” (до днешен ден останала култова песен на влюбените в арт рока). Друг химн е La Sagrada Familia, посветена на чудната сграда в Барселона, учебникарска песен за всеки млад музикант, който има претенция да бъде нещо повече от „три акорда на китара, с леко дрезгав глас”.
А групата „Алън Парсънс проджект” е основана през далечната 1975 година и официално съществува до 1990. Което изобщо не пречи на двамата й вдъхновители Алън Парсънс и Ерик Улфсън да издават периодично солови албуми.
Студийните им тави са точно 10 на брой, а концертите изобщо не са толкова много, колкото се полага на рок група. Защото са бутикови и за истински ценители. И Парсънс, и Улфсън неведнъж са казвали, че напълването на стадион никога не е било самоцелна тяхна мечта (макар че нямат нищо против музиката им да стигне до повече хора).
Ако, докато четете всичко написано дотук и все още не можете да си представите защо трябва непременно да видите „Алън Парсънс Проджект”, спомнете си началото на телевизионното предаване „Минута е много”. Онова, с многото часовници, които звънят едновременно.
Сетихте ли се? Да, от песента „Време” на „Пинк Флойд” е. Като тонрежисьор по време на записването и музикален дизайнер на албума, идеята за това е на... Алън Парсънс.
