Лекарите установиха, че имам кисти на щитовидната жлеза. Какво представляват те и доколко са опасни?
Успоредно с това често получавам т. нар. „топли вълни“, макар да съм вече 67-годишна. Свързано ли е това с наличието им?
Радка Динева,
Самоков
Сред първичните доброкачествени образувания на щитовидната жлеза попадат и т. нар. аденоми, които много рядко могат да бъдат разширени под формата на кисти, запълнени с колоидна течност. Те се срещат преимуществено при жените на възраст между 20 и 40 години.
Обикновено се откриват случайно при ехографско изследване на жлезата, тъй като най-често протичат безсимптомно. Големината им достига до 1 см в диаметър.
Заболяването не изисква специално лечение, но налага периодично ехографско наблюдение на всеки 6 месеца.
В редките случаи, когато кистите секретират щитовидни хормони, болните се оплакват от специфична симптоматика: сърцебиене, наличие на „топли вълни“, изпотяване без причина, безспокойство и пр.
Оплаквания от страна на болния може да се получат и ако кистата започне да нараства и да притиска съседни органи – трахея, хранопровод и т. н. В резултат на това се получава стеснение на посочените органи, свързано със съответните оплаквания. Може да се стигне дори до парализа на гласните струни със съответни гласови изменения.
При натиск върху т. нар. югуларна вена се наблюдават застойни явления и оток на лицето. Рядко се достига до свръхпродукция на щитовидни хормони, което да доведе до хипертиреоидизъм.
При нарастване на кистите над 2 см в диаметър, свързано с евентуални оплаквания, каквито вече изброихме, се пристъпва към аспирация (изтегляне) на съдържимото или оперативна интервенция.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
