На Брюксел му омръзна да се занимава с менте политиците на София
Автор: Стефан Солаков
„Чук, чук, чук, Деси Чуколов е тук. Скрит зад тежки двери, Брюксел целия трепери...“ Столицата на Европейския съюз миналата седмица преживя епохално събитие. Беше посетена, или по-точно нападната, от групата за бързо реагиране на българската политическа партия „Атака“.
Добре организираната орда бе предвождана от бележития деец на обсадните технологии Десислав Чуколов, известен още като талантлив разбивач на всякакви обществени заграждения, министерски порти или административни бариери.
Според хороскопите на известната ирландска пастирка Плевнелиев в далечното минало първообразът на господин Чуколов по всяка вероятност е бил активно използван от турските султани при обсадата на европейските крепости, отбраняващи се от похода на османските пълчища към сърцето на Стария континент.
В днешно време модерна Европа отново е застрашена от нашествия на новите варвари. Високата порта на бившата Османска империя е в процес на възкръсване, а нейната бивша колония България продължава да произвежда еничари от най-различен калибър. Тяхната поява в европейската столица Брюксел е важно знамение за предстоящите събития, които догодина ще се превърнат в централна тема на новинарския поток, идващ от ЕС.
Изборите за състава на новия Европейски парламент, които трябва да се състоят през май следващата година, ще бъдат решаващи за по-нататъшното съотношение между двете основни идеи за развитие на европейското семейство.
Федерализъм или национални приоритети – това е въпросът! Трудно е още отсега да се отговори на тази съдбоносна дилема, затова и главните двигателни сили на Съюза вече заемат изходни позиции и се приготвят за историческия сблъсък.
Не са съвсем изяснени истинските намерения дори на най-големите радетели на идеята за федерални щати, забелязват се сериозни колебания и в останалите политически групировки, обитаващи кулоарите на Европейския парламент.
Забележителен е възходът на евроскептиците, които в навечерието на изборите се очертават като внушителна формация, готова да играе ролята на авторитетен лидер в областта на европейския национализъм – съвременна изява на един напредничав консерватизъм в рамките на Съюза.
У нас, в България, нещата по традиция са напълно объркани. Политическите партии, които претендират, че са носители на съвременни европейски идеи, са отдалечени на светлинни години от най-новите идеологически практики, властващи в Брюксел през последните години.
Нашенските политикани се боричкат като дрипави клошари пред дверите на модерната европейска политика и очевидно дразнят със своите олигофренни писъци изтънчените демагози в брюкселската централа. Желанието на всяка цена да се включат в играта на „големите“ поставя българските партократи в унизителната позиция на регионални лакеи, готови да изпълнят всяка поръчка на водачите, оглавяващи най-многолюдните партии в Европейския парламент.
Тъжната съдба на „Атака“, чиито представители бродиха като глухи кучки из негостоприемните улици на Брюксел и бяха готови да бъдат дори напсувани, а не посрещнати с убийствено безразличие от тукашните партийни централи, е нагледно доказателство за бъдещата участ и на останалите български формации, които разчитат единствено на милостта на брюкселските им партньори.
БСП все още сънува своите политически миражи, свързани с лидерската роля на Станишев в Партията на европейските социалисти.
Не знаят, горките, че бате Серго отдавна е готов да се отрече от „своите“ и да бъде парашутиран на друг изпълнителен пост, отреден от еврейските политически централи, които оперират в САЩ и Европа и са се прицелили в главната стратегическа мишена – превръщането на ЕС в угасваща звезда от небосклона на глобалното царство на новите световни господари.
Десните „реформатори“ у нас, които като нероден Петко вече чукат на портите на голямата политика, тепърва ще се запознават с коварството на Брюксел. Много приличат на разбитата армия на цар Самуил в усилието да се доберат слепешком до благословията на Европейската народна партия, водени от незрящи като тях еднооки пораженци, жалки останки от разгромените отряди на бате-Бойковия ГЕРБ.
На полето на политическата чест и на националното достойнство останаха само патриотите, обединени около „Националния фронт за спасение на България“. На тях се пада историческата задача да възстановят доброто име на нашата държава и да я върнат в обществото на уважаваните европейски народи.
Родолюбците няма да просят милостта на господарите в Брюксел, а ще им налагат своите виждания и убедителни аргументи за националните приоритети на нашето Отечество.
Няма да чукаме по залостените врати на европейската бюрокрация, а ще ги разтваряме с настойчивостта и светлината на българските вековни идеали, изповядващи не само икономически, но и духовни претенции за бъдещето на общия европейски дом.
Силно се надяваме, че нова Европа ще прегърне тези изконни български ценности и в недалечно бъдеще ще ги припознае като свои.
