Единственият античен град в Родопите от времето на римското владичество най-сетне ще стане популярен и за туристите
Автор: Камен Христов
Един от най-великолепните ни антични градове и единственият от епохата на римското владичество в Родопите – Никополис ад Нестум, най-сетне ще излезе от незаслужената забрава и ще се превърне в атрактивно място за туристи и любители на българската история.
Останките от някогашното римско селище между местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, в южната част на землището на село Гърмен, Гоце Делчевско, бяха оградени едва преди няколко години. На мястото бяха монтирани камери, за да пазят 16-вековното селище от зложелатели, докато траят археологическите проучвания.
Сега Никополис ад Нестум ще възкръсне благодарение на спечеления проект „Развитие на природни и исторически атракции „Никополис ад Нестум” по ОП „Регионално развитие” на стойност 2,35 млн. лв.
Идеята е на място да се правят възстановки на сцените от древноримския живот, а посетителите ще се обличат в дрехи, характерни за древните римляни през 1-2 век.
Туристите ще могат да държат в ръцете си точни копия на оръжията от онова време, ще стрелят с лък. Те ще могат да се повозят с ретро влакче до минералните бани в близкото село Огняново и обратно. Това са част от атракциите, предвидени по проекта. Правят се алеи, това лято бе монтирано осветление и пейки за зрителите на древните битки.
Министерството на културата е отпуснало около 15 хил. лева, за да се направят допълнителни археологически разкопки на мястото.
„Проучва се част от жилището, има новооткрити останки от църква. Благодарение на намерените монети става ясно, че градът загива в края на 6 и началото на 7 век. Открит е и още един оловен печат, след като бе намерен такъв на Йоан Панарет, административен служител от 11 век”, разказва Тодор Ижбехов, който работи в туристическия информационен център и на драго сърце разказва историята на Никополис ад Нестум.
Целият открит исторически комплекс се разпростира на 14 км площ. В буквален превод името на селището означава град на победата, разположен на река Места.
Градът е бил основан от римския император Траян I през 106 година на мястото на тракийското селище Александрополис в чест на победата му над даките.
Селището е разположено на пътя, свързващ Егейския бряг с главната магистрала Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Като ключово кръстовище стратегическото му разположение спомага за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода 2 - 6 век. През Римската и Ранновизантийската епоха това е най-значителният град на територията между реките Струма и Места.
В Никополис ад Нестум са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211 - 217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс с жезъл в ръка, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис.
Любопитно изследване върху намерените монети прави Нина Христова от катедра „Обща история” на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. Тя проучва 11 монетни типове от античния град, подбрани от частни колекции.
Всички монети, открити в Никополис ад Нестум, носят надпис, включващ родовото име Улпия. На други са изписани имената на богините Артемида и Немезида, на автократор Цезар Марк Аврелий Антонин. Деметра и Хера са изобразени с дълъг хитон и наметало, а на друга монета до нозете на Хера е изсечен паун. Хермес е изсечен с голо тяло и глава.
В края на 6 век славяни и авари нападат Никополис ад Нестум и го разрушават. През 9-10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век, когато отново е сринат при походите на кръстоносците. В Псевдоепифаниевия списък е отбелязано, че Никопол влиза в епархия Тракия и че градът е седалище на архиепископ.
През Късното средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).
При разкопки на Никополис ад Нестум са разчистени 280 м крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуя на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети, стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен и други. В близост до укрепения град са открити 2 раннохристиянски базилики от /V в.
Градът е организиран подобно на малоазийските градове с аграрен характер. В IV век част от първоначалната територия на града е заградена с дебели 2,40 - 2,60 м крепостни стени, запазени на места до 5-6 м височина. Изцяло е проучена южната крепостна стена с 4 кръгли кули и Южната порта, защитена с квадратни кули.
В югоизточния ъгъл на укрепения град е разположено богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с покрит портик. В близост до южната крепостна стена е разкрита банска постройка. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула.
От средновековната епоха са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.
В жилището бе намерен симетрично разположен и кладенец, а в дълбочина бе открита монета от 2 век.
Този участък с терена на жилището е използван стотици години, категоричен е Тодор Ижбехов. По думите му, очаква се в северната част на някогашния античен град да бъдат открити огледални археологически находки.
