През 1992 г. ми откраднаха лека кола, марка ЗАЗ. През 1994г. стана ясно, че въпросното МПС не може да бъде открито. Затова ми го свалиха от регистрация.
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
През онзи период МВР и в частност КАТ не издаваше на хората входящи номера. Допълнително не са си поддържали в изрядност архива. Те сами признават липсата на пълнота в собствените си бази данни. В отговор от 13 юли т. г. МВР-Бургас изрично пише, че пълнотата на информацията до 1 януари 1995 г. не е гарантирана.
Как така не е гарантирана? Тук не опира до съхраняване на документи по граждански отношения. Тук опира до сигнали за кражби, за цели преписки по незавършени криминални случаи. Става въпрос за неопределен брой граждани, поставени на колене пред Общината поради чужда вина.
Хората не могат да докажат, че откраднати преди двадесет години коли наистина са откраднати. Дори сигналите за кражбите не могат да покажат поради порочната практика на МВР и КАТ от онзи период да не издават входящи номера. Вината за непълните данни е на институциите, но цената за тези грешки се заплаща от гражданите.
За да бъде абсурдът пълен, на 23 май 2013 г. регистрацията на въпросния ЗАЗ бе прекратена за втори път. С това юридически нищожно действие КАТ „поправя“ липсата на данни в архива на МВР-Бургас и порочната си практика от онези години.
Понастоящем обаче Общината ме облага с данъчни задължения за горепосочения автомобил.
Първо, подадох заявление с приложена към него декларация, че той е откраднат. После подадох жалба срещу Акта за установяване на задължението. Отхвърлиха ми я с мотива, че жалбата е без писмени доказателства. Това, при положение че аз сам предложих на административния орган да спре административното производство и да ме прати на прокурор за подадената декларация.
Аз наистина съм готов да се изправя в наказателен съд по обвинение, че съм подал декларация с невярно съдържание. Половината квартал ще се яви като свидетели. Аз за тази кола, като разбрах, че няма да ми я намерят, почерпих съседите за здраве.
Защото какво излиза – административният орган не вярва на декларацията ми, но не ме праща на прокурор. Един вид иска само да ми вземе парите, но не и да установи истината.
Другото, което ме възмущава, е порочната практика на Община Бургас при издаване на удостоверения за данъчни задължения. В описателната им част се указва характера на различните задължения и черно на бяло си пише: основание, период, сума и изразът: „погасени по давност“. В края на документа обаче са калкулирани в общ размер сумите, които подлежат на принудително изпълнение, и сумите, които са погасени по давност.
Поради тази причина на 10 юли т. г. подадох искане, с което настоявах да се калкулират отделно изискуемите от неизискуемите суми. За да няма поле за спорове от правно-техническо естество, изрично доуточних: да се калкулират отделно сумите, подлежащи на принудително изпълнение от тези, които са погасени по давност. Също така изисках в изводната част на документа погасените по давност задължения да са сметнати отделно и изрично да са посочени като погасени по давност.
Но това ми беше отказано с отговор от 16 юли. В него Общината обяснява, че задължението не изчезвало при погасяване по давност и „винаги“ съм можел да си го платя. Като Общината ми съдейства всячески за това „доброволно плащане“.
Прави го, като ми издава удостоверения, в които погасени по давност и подлежащи на принудително изпълнение задължения са калкулирани общо и като ми издава удостоверения, от които третите лица остават с впечатлението, че имам подлежащи на принудително изпълнение задължения към нея. Което обаче не може да ми послужи пред банка, търговски партньор или пред детска градина. Де факто общината изнудва хората да си платят погасени по давност задължения, за да вземе децата им в детските градини на нейна територия.
И още нещо – във второто от тези удостоверения са посочени задължения, наложени с акт, който се обжалва в същия този момент. Това го няма никъде по света. Към момента на издаване на удостоверението не е доказано основанието на тези задължения. Искам да знам кой ще понесе отговорността за тези безумия, щом докажа факта на кражбата през 1992 г.
Кожухаров,
Бургас
Във вашето изложение се съдържат данни за различни по естеството и характера си незаконосъобразни действия и бездействия на различни държавни и общински органи. Съгласно чл. 2 от Закона за омбудсмана (ЗО) омбудсманът се застъпва с предвидените от закона средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
Ето защо ви препоръчваме да се обърнете към омбудсмана. Уредбата за подаване на жалби и сигнали до него е уредена в чл. 24-28 от ЗО. Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения.
Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, подадени лично, по пощата или по друго традиционно средство за съобщение.
Жалбата трябва да съдържа името и постоянния адрес на жалбоподателя, описание на нарушението, органа, администрацията или лицето, срещу което се подава жалбата. Към нея могат да бъдат приложени и писмени доказателства.
Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.
Ако жалбата е устна, се съставя протокол.
Подаването на жалби пред омбудсмана е безплатно.
Получените жалби и сигнали се вписват в публичен регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение. В регистъра се отбелязват и предприетите по всеки конкретен случай мерки и резултатът от тях.
Държавните и общинските органи и техните администрации, както и лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, до които се отнасят становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана, са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок и да уведомят омбудсмана за предприетите от тях мерки.
Дадените отговори не заместват, а предполагат консултацията с адвокат
