Продължават да пристигат най-различни предложения за нашия конкурс „Битов кът в моя дом“ – от хубави, по-хубави.
След като преди два броя ни гостува НЧ „Просвета 1928“ от монтанското село Каменна рикса, сега снимки от своята етнографска експозиция са ни изпратили от читалище „Съгласие 1883“ от смолянското село Славейно.
„Човек може да докосне света, да го опознае, но за да се усети истински извисен, трябва да се приобщи към родното, да се слее с духовното си начало. Това е едно докосване до корените, до българското.
Нека да пием от тази истина, наречена вяра!
Нека да пием от този извор, наречен родолюбие!
Нека да пием от тази сила!“ – с тези трогателни слова будителите от това родопско духовно средище са придружили своите фотографии, едната от които представя автентични народни носии, овчарска торба, гега и пиринчен чан на фона на домашно тъкан някогашен месал (сн. 1), а другата – макет на старо огнище, край което около малката масичка с трикраки столчета са „насядали“ облечени в носии битови кукли (сн. 2).
Също камина, само че истинска и облицована с камък, създава уют и излъчва топлина в дома на проф. д-р Георги и Гергана Гечеви в Павел баня (сн. 3). Изключително оригинална е тяхната идея старата бъклица да заживее нов, модерен живот, като се въплъти в ролята на... абажур (сн. 4).
След тези интериорни решения в стила на едновремешния домашен бит на българина, на открито ни извеждат предложените от бургазлията Руси Куртлаков фотоси. На тях, край каменния зид на къщата, компания на пълзящата по стената жива лозница правят няколко стари каруцарски колелета, край които закачливо са аранжирани няколко кратунки (сн. 5). Истинска наслада за естетическите възприятия предлага и цяла колекция от някогашни менчета за вода, надвиснали над потъналата в цветя и пищна зеленина каменна дворна чешма (сн. 6).
Предложенията на нашите читатели много ни радват. Те показват, че родолюбивото чувство е дълбоко вкоренено в душевността и на съвременните българи, които очевидно не забравят своите корени и удивително богатото етнографско наследство, завещано ни от нашите дедите.
Радостно е да видиш как настоящите потомци на старите българи от едно време кътат като светини и като безценен спомен това, което е оцеляло до днес от предметите, които те са използвали в някогашното си ежедневие.
Някои от тях вече са покрити с ръжда, други – с патината на времето, на трети дървото, от което са изработени, е проядено и поизгнило тук-там, боята е олющена или глечта – напукана... Но на никой и през ум не му минава да ги изхвърли. Защото те вече не са само обикновени вещи, а са се превърнали в магическа материя, кодирала онези ценности от хилядолетно присъствие на народа ни на тази земя, които съхраняват българщината и за бъдещите поколения. Докато свят светува...
