Интересувам се от модерната напоследък стратегия за лечение с биотехнологични медикаменти.
Какво представляват те и доколко са ефективни?
Георги Апостолов,
Благоевград
Биотехнологичните или още биоподобните лекарства заместват или допълват ефекта на натуралните човешки белтъци. Или фигуративно казано, това е най-новото и модерно направление за създаване на лекарствените средства на ХХІ век. Става дума за продукти, създадени от живи клетъчни култури. Понастоящем е известно, че с тези препарати в света се лекуват милиони болни, а ефективността е доказана при трансплантация на органи, при жестоките автоимунни заболявания и други.
Впрочем първите биоподобни продукти започват да служат на медицината още през 80-те години на миналия век. Това са различните инсулини и човешкият рекомбинантен еритропоетин. Днес лекарят трябва да има право на избор дали да приложи оригинален или биопродукт.
В наши дни науката и технологиите са достигнали до съвършенство в разработването на биоподобни продукти като т. нар. моноклонални антитела от структурно сложни вещества. Това е от изключителна важност, тъй като се открива голяма възможност за лечение на автоимунните заболявания. Не по-малко важен е и фактът, че биоподобните продукти създават реална възможност за намаляване на разходите за лечение на дадено заболяване, без опасност от различия в лечебния ефект и нежеланите реакции.
Едно от най-големите постижения в това отношение, в резултат на бурното развитие на биохимията, генетиката и молекулярната биология бе разработването на техника за създаването на моноклоналните антитела (МКА). Днес най-голямо значение за медицинската практика те имат в диагностиката на голям брой инфекциозни заболявания. През последните десетилетия обаче те заеха водещо място и в лечебната практика при много тежки, в общи линии смятани за нелечими заболявания.
От най-голямо значение за лечебната практика са човешките МКА. Най-много опити се правят за използването им при лечението на различни злокачествени заболявания. Заслужава да се споменат някои от най-използваните лечебни МКА в онкологичната практика: Алтемтузумаб (хронична лимфоцитна анемия), Бевацизумаб (рак на дебелото черво), Цемтузумаб (остра миелоидна левкемия), Ипилимумаб (при меланома), Трастузумаб (рак на гърдата) и други.
Достатъчно положителни данни вече са натрупани, които доказват, че МКА под имената на препаратите Инфликсимаб и Адалимумаб са ефективни в лечението на ревматоидния артрит, при т. нар. болест на Крон и улицерозния колит. Високо се оценява ефектът на МКА и при бъбречни трансплантации.
Много активно напоследък започна използването на МКА в имунотерапията на алергичните заболявания. Предвижда се, че те имат голямо бъдеще в комплексната имунотерапия не само на алергичните заболявания, но и на редица други автоимунни или имунозависими състояния.
Нарастващият интерес на съвременната медицинска наука и практика към биотехнологичните или биоподобните лекарства и техните терапевтични възможности проличава най-вече от големия брой моноклонални антитела, одобрени за приложение в клиничната практика от Агенцията на храните и лекарствата на САЩ. По данни на наши изследователи, досега са регистрирани, респективно разрешени, над 30 МКА.
Пак по данни на наши специалисти, от 2000 г. насам пазарният интерес към тези биопродукти нараства експоненциално. Учените са категорични, че това е едно огромно постижение на медицинската наука и практика, с неограничени възможности за превръщане на терапията с биоподобни лекарства във високоефективен, безвреден и икономично изгоден метод за лечение на много нелечими или трудно лечими заболявания.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
