Не зная дали тази книга е била замислена като „смешна”, още повече, че предишната от този автор беше изключително тъжна и лирична.
Автор: Веселин Максимов
Но едно знам със сигурност – Иво Сиромахов страшно добре разбира от това, за което разказва. И първият му роман го доказва безспорно (всичките му издадени до този момент книги са с разкази).
„Уважаеми зрители” безпощадно вдига завесата зад една от най-интересните и най-мечтани от доста българки (че и българи) професии – телевизионерската.
И ако тези редове чете някое младо момиче, което смята за връх на сладоледа да пръска неудържим чар и сексапил от екрана по време на метеорологичната прогноза, бих му препоръчал горещо преди да се захване със зъби и нокти да осъществява тази си лелеяна мечта да прочете внимателно „Уважаеми зрители”. Поне два пъти.
Впрочем, изобщо не мислете, че повествованието е 193 страници механично изброяване на случки от битието на малка местна кабелна телевизия.
В историята за измислената „Картаново TV” място е намерил целият днешен делник на който и да е средно голям български град (ако махнете думата „средно”, също няма да сте далеч от истината).
Фалшивите драми, които посредствени репортери раздухват с едничката мисъл да изглеждат скандални и суперинтересни в стил „тия от CNN да не са нещо повече”, вече сте виждали стотици и хиляди пъти, откакто у нас има „свободни и независими медии”, арогантната простотия на хора, съвсем случайно попаднали в занаята, но решили на всяка цена да се изкачат до неговите върхове, изпростели от гледане на глупости и свръхлесни за манипулация „протестиращи”, всичко това ще срещнете в новата книга на Иво Сиромахов.
Но най-интересната част, която обяснява всичко случващо се в медиите и обществото, са прекрасно показаните от автора причинно-следствени връзки, обясняващи поведението на политиците (от местни търтеи, до министър-председатели) и на тези, които го отразяват – репортерите.
Не зная дали тази книга е била замислена като смешна. Поне на мен не ми беше. Интересна, да, бързочетяща се – и още как, но смешна – не. Може би думата е „горчиво-брутална”, но разбира се, нека се условим, че аз също живея в такава среда от петнадесетина години и е напълно нормално някои неща да ми въздействат повече, отколкото на читател, далеч от света на медиите. Още една дума, задължителна за „Уважаеми зрители” – „интересна”.
И още една – „поучителна”. В добавка бих я нарекъл и „задължителна” за всички наши съвременни сънародници, за които свещено начало е мантрата „във вестника писаха”. И „по телевизията казаха”. Иво Сиромахов споделя, че е написал тази книга, за да си отговори на въпроса дали след толкова години престой и работа в телевизията се е променил и е заприличал на героите, описани от него.
Смятам, че далеч не е така, защото едно от техните (нашите) най-сериозни професионални заболявания е пълната липса на самокритичност, съчетана с тежки форми на месианство и самозаблуда, че управляват обществения живот.
А всичко това, събрано накуп, ужасно пречи да погледнеш и опишеш отстрани грозното лице на тази професия. Нещо, което Сиромахов прави отлично.
Накрая още нещо важно – не гледайте навъсено предната корица с прасетата и брандирания микрофон. Защото алюзията е с абсолютно всички – и поглъщащите информация, и най-вече тези, които я предлагат. Подходете с чувство за хумор. Както и към всичко, написано в „Уважаеми зрители”.
