Още когато бях 20-годишен, специалист рентгенолог ми каза, че имам мегаколон на дебелото черво. Изчел съм доста медицинска литература, за да се ориентирам
какво точно представлява това състояние. След като толкова години, включително до 65-ата ми годишнина, не ми е създавало проблем, тогава вече започна един упорит запек, който с нищо не мога да овладея, включително и с лекарства на растителна основа. Използвах препарати на специалист фитотерапевт от Италия, но резултатите са незначителни. Иначе от 1975 г. живея в Гърция.
Вече съм на 74 години. Правил съм няколко пъти колоноскопия, но тя не доказа никаква злокачественост. Интересувам се може ли в моя случай да се извърши т. нар. резекция на този отдел на дебелото черво и дали това ще доведе до нормална дефекация. А също така се вълнувам и от въпроса какви са рисковете от една такава интервенция?
Пенчо Пенов,
Атина, Гърция
Заболяването и известно още като болест на Хиршпрунг. Представлява самостоятелно вродено разширение на по-голям или по-малък участък от дебело черво, а може и цялото. Характеризира се с разширение на чревната стена и упорит запек. Разширението обхваща дебелото, сигмовидното (най-често), правото и сляпото черво. При това не се откриват каквито и да е механични причини, което отличава мегаколонът от вторичните разширения на дебелото черво.
Мегаколонът е рядко заболяване. Преходът от рязко изменената част на разширението към здравата често е постепенен. Известни са случаи на семеен мегаколон. Удълженото, нормално функциониращо черво често пъти с нищо не се проявява през целия живот на човека. Само развиващите се чревни заболявания и техните нелеки последици дават повод за поставянето на тази диагноза.
Разширената част на червото може да достигне огромни размери: 16.20 см обиколка при деца и 50-76 см при възрастни.
Състоянието най-често се наблюдава при мъже. В повечето случаи се проявява още при новородени деца, но в други случаи първите признаци: продължителна задръжка на изпражнения, уголемяване на корема, раздути черва, се появяват след няколко години. Външният изглед на болните е характерен за състоянието, като преди всичко впечатлява големият корем – неговата обиколка може да достигне до 220 сантиметра. Липсва редовна дефекация – обикновено веднъж на 6 – 10 дни, понякога веднъж седмично и даже веднъж на 2-4 месеца, без обаче да има видимо изменение на общото състояние на болния.
Самочувствието на болния е потиснато, появява се главоболие, апетитът рязко отслабва, кожата придобива жълто-бяла оцветка, краката стават нежни и тънки. При малките деца течението на болестта обикновено е по-тежко, отколкото при големите и особено при възрастните. Те нерядко съобщават в анамнезата за продължително оплакване от „Вяли черва“ с успоредно увеличаване размера на корема, налице са и редки, неоформени изпражнения. Прогнозата на заболяването е благоприятна при бавно развитие на симптомите и най-вече в напреднала възраст.
Препоръчваното в леките случаи консервативно лечение не отстранява, а само предотвратява по-нататъшното разширяване на червото и опасността от интоксикация; понякога за дълго поддържа относително благополучие, без особени нарушения в развитието на организма.
Навременното и професионално извършено оперативно лечение обаче винаги дава много добри резултати.
Нашият читател, ако желае, може да се консултира с водещия хирург у нас академик Дамян Дамянов, председател на Съюза на учените в България и началник на извоювалата си заслужен авторитет в ЕС Клиника по стомашно-чревна хирургия към университетската болница ИСУЛ-София, който бе изключително любезен и прие молбата на медицинския консултант на вестника да прегледа читателя ни в предварително уговорен ден и час.
Тази консултация, която ще се проведе от името на кабинет „Десант“, е повод да изкажем нашата гореща благодарност на академик Дамянов за неговата отзивчивост и благородна хуманност!
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
