Годината e 1979, юли. Легендарният Висоцки изпада в клинична смърт. Най-близките му мислят, че това е краят. След осем минути (немислимо!) обаче той се връща от света на мъртвите. За да живее още една година.
Едва ли много от почитателите на блестящия актьор, поет, певец и вдъхновител знаят този факт. Именно около него се е завъртял сюжетът на този филм.
Оригиналното му заглавие е „Высоцкий. Спасибо, что живой”. Просто е задължителен за всички, които харесват забележителния руснак и се прекланят пред делото на неговия живот. Сценарият е написан от неговия син, а в главните роли участват много от съвременните звезди на руското кино. Режисьор е младият Пьотр Буслов, станал известен на широката публика още с дипломната си работа „Баварец”, през 2003 година.
Всъщност, „Висоцки. Благодаря, че съм жив” разказва за пет дни от неговия живот, страшно напрегнати и показателни за времето, в което е живял, и за хората, с които е работил, които е обичал и на които благодари, че се е чувствал истински жив.
Най-силното оръжие на повествованието е истината (представете си с какви мисли Никита Висоцки е описвал наркоманските кризи на своя баща), и точно това е причината лентата да не бъде долюбвана от много руснаци.
Понеже никак не е приятно да си живял десетилетия с една представа за своя идол (безспорен такъв) и изведнъж някой да ти разкаже не съвсем лицеприятни неща за него. Още повече за това помагат и много оригиналните декори, напълно пресъздаващи картината на живот в бившия Съветски съюз в края на 70- те години на миналия век. (Дори оригиналният „Мерцедес” на барда се появява в началото).
Гениите не ги съдят, разбира се, затова филмът се харесва на истинските почитатели на Висоцки. Твърде любопитен е и фактът, че първоначално той е носил заглавие „Черният човек”, а негов режисьор е бил Игор Волошин, създал първия биографичен филм за него - „Аз”.
Впоследствие работата преминава в ръцете на Буслов, който е маниакален последовател на легендата на театър „Таганка”. В стотици интервюта след това Волошин убедено е потвърждавал, че сам се е отказал от режисьорския стол „по много лични причини”.
Правенето на кино винаги е екипна работа, но някъде, много високо над останалите е артистът Сергей Безруков, който изпълнява главната роля. Ако се чудите кой е той, трябва да спомена само едно негово превъплъщение – Саша Белов, шефът на задружната банда от сериала „Бригада”.
Много дълго време той е усвоявал от разкази на съвременници движенията, поведението и жестовете на Висоцки. Когато гледате филма, ще се впечатлите със сигурност. За страховитата прилика помага и невероятният грим.
Образът на Владимир Семьонович е създаден с уникална, високотехнологична, силиконово-пластична маска и технология за компютърна обработка на изображението – последен писък на модата.
Маската-робот е създавана в продължение на шест месеца, от четири до шест часа е отнемало самото гримиране на Сергей Безруков, а след края на снимачния ден са го разгримирали половин час.
За голямата мистика по време на заснемането помогнало и това, че създателите на филма пазили в пълна тайна кой играе Висоцки, а почти до края,на снимачната площадка Безруков се появявал напълно променен, като в листата с участниците за деня било написано просто „Висоцки”. До финалните кадри неговите колеги дори не се досещали с кого играят.
Бюджетът на филма е 12 милиона американски долара. Втрещяващата премиера била едновременно в 1 400 киносалона, до момента той продължава да върви по екраните в Руската федерация и вече отдавна е надхвърлил печалба от 40 милиона.
Но не парите са важни в случая. Впечатляваща е историята. На истинския Владимир Висоцки.
Ако сте сред тези, които го харесват (дори и възрастта ви да е под 40 години), направете си това удоволствие, гледайте „Высоцкий. Спасибо, что живой”.
