Писателят Антон Дончев разказва за древността на прочутия нос
Автор: Пламен Николов Снимки: авторът
Най-видният автор на исторически романи на съвремието ни - академик Антон Дончев, завършва книга за древната история на Калиакра. Действието се развива в дълбока древност – ІV-ІІІ век преди Христа. Главни действащи лица са Лизимах – пълководец на Александър Македонски, определен от него за наместник на Тракия, и тракийският цар Севт ІІІ – последният владетел на могъщото тракийско Одриско царство, покорено от македонските завоеватели.
Легендата твърди, че то е скрито в подводна пещера край Калиакра, която била затрупана при земетресение.
Новото произведение на изтъкнатия майстор на исторически четива ще излезе до края на годината с подкрепата на Община Каварна и личното съпричастие на кмета на добруджанския крайморски град Цонко Цонев.
Неотдавна той обяви и друга идея на каварненските общинари, насочена към популяризиране на Калиакра. До края на ноември трябва да е факт изложбата “Реликвите на Калиакра”. Тя ще събере в едно най-ценните находки на археолозите през последните десет години. Сред тях са и уникални предмети, нямащи аналог в българската история. Книгата разказва и за съкровището на Лизимах.
И през изминалото лято столицата на Добруджанското деспотство ощастливи археолозите с изключително ценни находки. Най-атрактивната сред тях, добила особена популярност в медиите, е мъжкият пръстен с място за отрова.
Отровителството е обичайна практика за премахване на политически противници в епохата на Средновековието. Практикувано е системно в Източната Римска империя, откъдето са го привнесли и българските феодали. Явно не е било чуждо и на нравите в Добруджанското деспотство.
Друг ценен експонат в бъдещата пътуваща изложба ще бъде и впечатляващият нагръден кръст-енклопион, за който “Десант” вече разказа на своите читатели.
Историците са категорични, че кръстът е бил притежание на висш духовник от Калиакра и потвърждава тезата, че носът на добруджанското крайбрежие е бил и религиозно средище.
Великолепна находка е и позлатено сребърно копче на благородническа дреха. Върху него е изобразено митично същество с лъвско тяло, глава на човек и крила. То прилича на венецианските грифони. Затова не е изключено копчето да е красяло дреха, дарена дори на самия Добротица от дожовете на Венеция, с които той е бил в съюз и е воювал с техните основни конкуренти – Генуа.
Археолозите откриха и сребърна монета на Иван Срацимир, каквито се намират изключително рядко. При разкопки в Калиакра са откривани монети на десетки царства и държави – доказателство за значението на столицата на деспотството като политически, търговски и морски център в Европейския Югоизток в края на ХІV в.
За пръв път излиза обаче монета от Видинското царство, която попълва богатата нумизматична колекция.
Както е известно, по молба на българския цар Иван Александър деспот Добротица се притичва на помощ на Иван Срацимир и го спасява от унгарски плен. След този случай Добруджанското деспотство е в добри отношения с Видинското царство и намирането на монета на Иван Срацимир тук бе очаквано.
Открити са още златна апликация - част от женска украса за глава, която вероятно е принадлежала на знатна жителка на Калиакра, и няколко златни обеци, които са от епохата на Ранното средновековие и биха могли да се свържат с Аспаруховите българи, заселили Калиакра през Първото българско царство.
През изминалото лято е разкопано в църква №2 и пространството около нея. Археолозите работят в елитарен квартал, в който са живеели знатните и богати обитатели на средновековната крепост.
Едновременно с разкопките е извършена и консервация на останките от храма. През следващата година за проучване е определен участък, където досега археолозите не са копали. Това е предпоставка следващият сезон да е още по-успешен.
Престолният град на деспотите Балик, Добротица и Иванко е един от емблематичните за Късното българско средновековие и е крайно време той да получи полагащата му се известност, каза доц. Бони Петрунова, която от десет години е ръководител на разкопките на носа.
Забелязва се засилен интерес на туристите към Калиакра. Тази година около 80 процента от посетителите на средновековната твърдина са били извън туристически групи и екскурзии, организирани от различни туроператори.
Това показва, че сме на прав път и популярността на Калиакра расте, каза кметът на Каварна Цонко Цонев.
