Билката вирее единствено на Балканския полуостров и освен в България, се среща още в Гърция, Албания и Македония. През 1996 г. е обявена у нас за защитен вид
и е под специален режим със забрана за бране от естествените й находища.
Известна е и като Триградски чай, Пирински чай, Али ботуш и др. Някои я наричат „българската виагра”. Растението съдържа над 22 микроелемента, сред които желязо, мед, кобалт, цинк, калий, магнезий, натрий, танини и етерични масла и флавоноиди и др.
Според народната медицина мурсалският чай предпазва от рак, инсулт и инфаркт.
Помага и при хронични бронхити, задух, синузит, алергични реакции, чернодробни заболявания, трудности с уринирането, проблеми с простатата и пр. Укрепва имунната система, подобрява храносмилането и забавя стареенето. Смята се, че предпазва и от атеросклероза. Предполага се, че именно на неговото използване се дължи дълголетието на населението в Родопския край, където той е широко разпространен. Освен това сред местното население там много рядко се срещат хора, страдащи от камъни в бъбреците и други проблеми с отделителната система.
Лечебните свойства на растението все още са предмет на изследвания. През 2012 г. стана известно, че при експерименти върху лабораторни мишки са били постигнати положителни резултати в областта на спирането на развитието на болестта на Алцхаймер. Руски учени твърдят, че тази билка се доближава до действието на легендарния жен-шен. В Русия отвара от нея се е давала на космонавтите по време на подготовката им за полети.
