Магистратът подари преди дни на библиотеката в Димитровград втората си книга, посветена на интернет пиратството
Автор: Интервю на: Христо Христов
Съдия Петър Петров написа втора книга - “Подборен лов на интернет пирати”и също както и с първото си творение, дари няколко копия от нея на градската библиотека “Пеньо Пенев”. Магистратът писател от Димитровградския районен съд в момента правораздава в Софийски градски съд. Книгата му е авторско изследване от 250 страници на торентите в България. То проследява какво се качва в тях, както и от кого. Магистратът аргументира теория за селектиране на наказателно преследване срещу интернет пиратите, която може да се приложи на практика. Петър Петров е съдия от 1999 г. От 2010-а е лектор в Националния институт по правосъдие.
- Г-н Петров, дарявате втора книга, написана от Вас, на библиотеката в Димитровград и за втори път пишете за правата и престъпленията, свързани с интелектуалната собственост. Какво трябва да знаят потребителите в торентите?
- Има повече от един начин да одереш котката, с този цитат от известен американски хуморист от ХIX век започва книгата. Тя е за специалисти, макар че съм се постарал да я направя по-четивна и достъпна за широката публика. Идеята е да се покаже, че всеки проблем трябва да се дефинира и да се знае, че за решаването му има повече от един начин.
Това се отнася и за интернет пиратството – тема както недооценявана, така и преоценявана. Тук става дума за интелектуална собственост, а всеки път, когато говорим за собственост, става дума за пари. Всяка стока и вещ си имат цена. Трудът на един автор – писател, музикант, артист, няма веществено изражение. Трудът по написването на книга не може да бъде остойностен толкова точно. С появата на интернет започнахме да говорим за още повече пари. Журналистите също създавате ценности – снимки, текстове, те също струват пари.
Интернет промени малко нещата. Преди беше нормално да дойда в библиотеката, да копирам книга и да я дам на приятел. Така авторът на книгата не губеше много. Сега тази книга мога да я кача в интернет и хора от цял свят да я свалят безплатно. Така моето издателство няма да ми плати хонорара, а аз няма да мога да си нахраня семейството, образно казано.
- Интернет е предимство и днес никой не може без него. Възможно ли е без пирати?
- Интернет пиратите са експлоатирано явление. Мнозина казват за тях, че са добри хора и това е така – те са млади хора, които имат своето сериозно лоби. И така трябва да бъде.
Интернет е част от схемата, по която хората придобиват знания. Моята книга нямаше да я има, ако го нямаше интернет – благодарение на него съм намерил част от информацията. Проблемът не е в хората, които свалят един филм или книга.
Когато с колегата Пламен Дацов започнах работа по проблема за интелектуалната собственост, попаднах на различни видове становища за интернет пиратството и що е то. Липсваше изследване за българската интернет среда.
Всички знаете за нашите торент сайтове „Арена”, „Замунда” и по-малките. Намерих свободно време и реших да видя какво става у нас. От свободната информация, дадена от самите торент сайтове, седнах и за месец проверих какво всъщност представляват тези бъгарски сайтове, има ли смисъл да се занимаваме с тях. Беше много интересно.
Оказва се, че „Замунда” генерира трафик на осмо място от България. Той е на челно място у нас по голямо потребление. Всеки осми човек в България най-малко го използва. Има 10 милиона сваляния на месец .
Съществува строга йерархия на българските торент сайтове. Не всеки може да стане абонат на някой торент сайт – трябва да си регистриран. Има т.нар. ключови ъплоудъри, които основно и професионално зареждат с нелегално съдържание.
За да онагледя примера, ще дам темата с тв шоутата – примерно, хитов сериал „Гейм оф троунс“ в българските торенти излиза един ден по-рано – преди премиерата.
За телевизионните шоута е любопитно следното - от всички 700 000 потребители в торент сайтовете има 200 души, които активно качват, а от тези 200 - трима души качват 90% от тв шоутата. От тези тримата един качва 80 процента. Т.е. това са шепа професионалисти с един, два или три компютъра, които не се изключват и постоянно се качва продукция. Това ме мотивира да напиша книгата, вземайки идея от двама американски учени и да я наложа в български вариант.
- Какви са наказанията за пиратство?
- В книгата си пиша за глупави съдебни решения от американската практика, при които е преследван отделен човек, свалял пиратско съдържание от интернет. С течение на времето тези решения са изоставени и е преминато към умните решения да се преследват големите ъплоудъри. За да има практически момент,съм преминал през нормативната база.
Законът не е оригинално измислен у нас – наложен е по евродирективи и международно законодателство. Посочил съм организации, които се грижат за борба с пиратството.
Искам хората да знаят сериозността на проблема и концентриране на теорията за наказателно преследване и нейната таргет група – това са тези шепа хора, които качват съдържание и правят пари. Това не сме ние, обикновените хора, които дърпаме филми и музика. Теорията ми за наказателно преследване е, че могат да бъдат подведени под отговорност лица, осъществяващи интернет пиратство в търговски мащаби. Под отговорност могат да бъдат подведени не само отделни лица, но и хората, които организират дейността на торент сайта.
- Трябва всички, които дърпаме филми и музика от интернет, да бъдем съдени ли?
- Изобщо не твърдя, че трябва да бъдат затваряни торентите и да бъдат съдени всички, които дърпат. Това е моето виждане за справяне в наказателен аспект на нещата. Не искам да се стига до там, но проблемът трябва да се реши. Знаете, че условие България да влезе в ЕС през 2007 г. бе страната да излезе от прословутия списък 301 за интернет пиратство. Е, тогава ние излязохме, но през 2013 г. отново влязохме в него. Американското правителство с неодобрение отбеляза, че няма
реални резултати в България в борбата с пиратството. Бяхме критикувани. Предлагам метод при добра воля да има резултат.
- Знаете ли в България да е имало подобно дело?
- Станало е миналата година в Русенски районен съд. Осъден е човек, който продава в интернет срещу есемес сканирани книги. Присъдата е условна и е влязла в сила. Това се води за много голям успех не само във вътрешен план. В Гърция няма такова дело, в Румъния има едно.
- Всъщност, за Вас какво е интернет пиратството?
- Потребителското пиратство си го представете като много малки комарчета. Хората, които дърпат – всеки от тях причинява едно ухапване на автора, което общо взето малко го вълнува . Но когато ухапванията станат хиляди – започва голям сърбеж. Н е е изгодно на държавата да съди всеки от пиратите – това струва много пари. По тази причина се измислят начини да бъде контролиран този процес – механизми, насочени към интернет доставчика – нарича се нотс анд тейк даун. Тази процедура от август действа в Русия. Идеята е с малко средства да бъде накаран доставчикът да спре нарушението.
- Хората може би са раздвоени. Торентите нещо лошо ли са?
- Няма нищо лошо в торентите, нека да ги има. Всеки може да си качи каквото иска, ако не нарушава правата. Някой ако реши, че са му нарушени правата, да отиде в гражданския съд и да заведе дело. Идеята е не да бъдат съдени собствениците на торент сайтовете, а тези негови хора (звучи йезуитско, но е така), които организирано вършат престъпната дейност – те да понесат отговорност. Целта не е да се спре торента, да се вкара някой в затвора, а да се спре престъплението.
- Как гледате на идеята всеки автор на интелектуален продукт сам да си търси правата, ако стане жертва на пиратство?
- Това е много добре. Но никъде не става без държавата да каже – аз ще гарантирам правата на хората, предоставящи интелектуален продукт. Трябва да бъдат гарантирани правата. Ако тези гаранции ги има на книга и те нямат практическо приложение – те остават на книга. Т.е. не е справедливо само собственикът на интелектуален продукт да плаща пари, за да търси правата си в съда. Във веригата са интернет доставчиците и хората, които правят пари незаконно.
* Торент – системи за теглене на музика и филми от интернет.
