Някога община Оряхово дарила 180-те хектара насред реката на есперантистите
Автор: Камен Колев
Дунавските територии са незаслужено подценявана туристическа дестинация, макар че нито планината, нито морето могат да предложат емоцията на пограничния район. Циганското лято е може би най-подходящият сезон за планиране на уикенд край Дунава, или просто разходка с лодка, риболов и пикник на прочутия в миналото остров Есперанто.
Той е разположен върху площ от 1,3 кв. км по течението на реката във Врачанска област, община Оряхово. По големина се нарежда на 17-о място сред българските дунавски острови.
Достъпът до него обаче не е лесен – пътува се по разбито шосе в източна посока от Оряхово, а когато стигнете черния път, или трябва да разполагате с кола 4х4, или да карате с не повече от 10 км в час, или пък да слезете пеша до обраслата с тополова гора територия.
Намира се източно от село Лесковец и северно от по-големия остров Езика, от който го отделя тесен канал. При високи дунавски води ниските му части частично се заливат, така дотам може да се стигне и пеша, по суша.
”По-големите от нас си спомнят и вилите и ресторанта там. И лодките, които ни прекарваха до острова. И кафенето, на което можеше да се види бележка "И съм тука, и ма нема, и съм на лозе, и ще дойда...". Имаше и лагер, и бунгала, имаше и хубава пътека и стъпала през горичката. Предполагам, че на мнозина им се иска отново това да стане предпочитано място за плаж на хората от община Оряхово”, разказва Петър Петранов. Мъжът е роден и израснал в този край, екипът ни го засече да се разхожда в района в уединение, отнесен в спомени по детството.
Още по-интересен е разказът на 49-годишната Стела Николова, с която се срещаме наоколо:
”Само прекрасни спомени имам от там. С родителите ми отиваме с кола по панорамен път, който се вие високо покрай реката и от който се вижда като на длан румънската равнина - чак до Карпатите.
Спираме на високото. После, надолу по стръмен склон пеша, се спускаме към реката. По пътечката с многобройни стъпала минаваме през малка горичка, ухаеща на свежест и билки. Не усещаме товара си - плажни кърпи, чадър и торбичка с храна.
Минаваме край бунгалата на детски лагер, а малко по-надолу се извисява и красивата сграда на почивна станция с голяма тераса. На нея за миг спираме за почивка, набързо изпиваме по една лимонада и си вземаме и за плажа, преди да се спуснем още малко надолу до самия бряг на Дунава.
А там, там ни очаква най-чаканото - преминаването с лодка до остров Есперанто. Разстоянието, което трябваше да се премине, беше различно всеки ден, в зависимост от нивото на реката-понякога беше 20 метра, понякога 30, а някои по-опитни го преплуваха сами, въпреки силното течение на водата.
Там беше най-прекрасният плаж, насред Дунава. Водата е топла, прозрачна, ефирна, можеш да ходиш много навътре и е плитко, сякаш още малко и ще стигнеш минаващите кораби и отсрещния румънски бряг. А чичкото със сладоледа приканва да се разхладим в жегата.
Същинската част на острова е девствена гора от върбалак, малинови и къпинови храсти, папрат, безброй уханни билки. Многобройни са и местата за истинските рибари. Наистина това е късче от рая - девствено, чисто, спокойно.”
Остров Есперанто получава екзотичното си име през 1934 г., когато на този бряг на Дунава се провежда национален есперантски конгрес. Оряховската община дарява тези около 180 хектара в река Дунав на местното есперантско дружество.
С времето мястото се превръща в най-любимата дестинация за разходка и плаж на местните хора, но в годините след 1989 г. постепенно е запуснат, сградите изоставени и погълнати от свлачища, реката е изровила склоновете и всичко е обрасло с гъсти храсти.
Някои от ценните растителни видове, включени в Червената книга, са заплашени от изчезване – водна роза, алоевиден стротиотес, жабешка водянка, плаваща лейка, сенников водолюб.
Преди няколко години в унищожаването на острова се включват и фирми, добиващи инертни материали. Те пускат самосвали и багери, които бавно отхапват от него и го превръщат в нелегална кариера. Сред множество сигнали незаконният добив е спрян от "Басейнова дирекция".
Въпреки всичко, местните не са забравили остров Есперанто и на драго сърце ще ви упътят как да стигнете дотам. Гладкият плаж е подходящо място за преспиване на палатка, или поне за приятен пикник в топлата есен.
Ако пък водата е паднала ниско, по бреговете на острова ще видите причудливи речни миди, кацнали като птици върху пластове от сухи речни водорасли.
Любителите на риболова могат да хвърлят въдици сами, или да се доверят на местни рибари, които срещу скромно заплащане ще им покажат особеностите на местните водни видове. Ако пък нямате късмет, във всяко едно ресторантче в района на Оряхово и близките села ще ви предложат прясна речна риба – от подобния на цаца дунавски уклей, до мряна, чига, сом и лин.
Докато едни хвърлят въдици за вкусна дунавска риба, други могат просто да се поразходят с лодка по Дунава. Цената за час с лодка на някой местен рибар е 25 лева. Ако платите двойно, можете да останете през целия ден и да си направите и плаж.
Разходката до острова може да се съчетае с екскурзия в малко познатия район на Оряхово и близките села. Градчето е близо до Козлодуй и най-лесно до него се стига от Монтана или Враца. Има фериботна линия през Дунава до град Бекет в Румъния.
Оряхово съществува от поне две хилядолетия и във вековете се е казвало Орезов, Врхов, а преди век и Рахово. В периода XIII-XVI век е разрушавано до основи от кръстоносните походи и османското нашествие. По време на Възраждането градът преживява разцвет, тъй като се превръща в голям търговски и културен център.
Точно по това време е построена и местната забележителност – църквата "Св. Георги" (1837 г.). Освен до нея, си струва да се разходите до крепостта Камъка, която съществува от IX до XIV век.
В района има руини и от други антични крепости - Вариана в старото римско селище край с. Лесковец, възникнала още през I век, и Валериана до с. Долни Вадин. Във Вариана при разкопки бяха открити ценни находки - украса на колесница, част от надгробна плоча с надписи, бронзова мъжка фигура и мраморна раннохристиянска статуя на Добрия пастир от IV век, която се пази в местния исторически музей.
Водите от близкия връх Капитанец са били използвани за водоснабдяването на Вариана и доказателство за това са откритите при разкопките водопроводни тръби. Водата е уловена в старинна чешма, която може да се види и днес.
От крепостта Камъка, която е преживяла двата кръстоносни похода, предвождани от унгарските крале Владислав Ягело и Сигизмунд, днес е останала само правоъгълна двуетажна кула от времето на Второто българско царство.
Интересна за туристите е местната къща музей "Дико Илиев" в чест на народния музикант и композитор, създател на прочутото Дунавско хоро. Илиев е живял в градчето 42 г., а е започнал музикалната си кариера като изпълнител към духовия оркестър на местния полк.
Архитектурният стил на центъра пази духа на късния барок. Ако решите да нощувате в Оряхово, можете да избирате между хотел, ловна хижа и частни къщи за гости.
До 1989г.тук на този о-в Есперанто,можеше да се изкара много хубаво.Пясъкът бе неуписуемо хубав,а отсреща хижите,винаги предлагаха хубава храна(прясна),имаше и отделно павилион за скара бира,който го държеше Бай Исмайл,много от старото поколение го познават.От новото поколение датиращо след 1990г.само са чували за това и са гледали снимки,но АКО има някакъв начин да се възроди,много от нас ще бъдат щастливи да стъпят на този чуден остров.
