Освен в туршии и компоти, можем да запазим реколтата от личното стопанство и в мазето, но трябва да спазваме определени правила
Автор: Дина Харизанова
Златната есен е към своя край. Реколтата от домашната градина е прибрана. Мнозина дори вече приключиха със затварянето на буркани и стягането на туршиите за зимата. Но една част от реколтата не е подходяща за консервиране и единственият начин да я съхраним свежа за трапезата си през снежния сезон е да я приберем в мазетата и килерите. Как можем да сторим това по най-правилния начин.
Важно е зеленчуците, които ще пазим за зимата, да не са били прекалено торени с азотни подобрители; да не са поливани обилно преди прибирането им; това да е ставало в сроковете, в които са напълно узрели; да са събирани в хубаво, а не дъждовно време; да бъдат цели, не натъртени, наранени или повредени от болести и вредители; както и да са чисти, сухи и свежи. В помещенията, където ще дочакат изваждането си на трапезата, трябва да се поддържа ниска и постоянна температура от 0 до най-много 2° С и относително висока въздушна влажност, която за кореноплодите следва да е 95-98%, за зелето – 90 %, а за чесъна и лука – 65-75%. Добре е помещението предварително да бъде обеззаразено.
Картофите се съхраняват в щайги с неголеми отвори в стените, за да влиза въздух, които се поставят на рафтове поне на 15-20 см от пода, без да се нареждат плътно до стената. Ако наредите над тях няколко глави цвекло, това ще подобри съхранението.
Зелето, което не е могло да се побере в каците, за да стане кисело, може да запазите по-дълго като извадите кочаните с корените, отстраните външните зелени листа и просушите в продължение на няколко дена на проветриво място.
След това навързаните два по два кочана се окачват на тавана на мазето или друго прохладно помещение и така може да доживеят и до пролетта. Може да се съхраняват и на рафтове, но трябва от време на време да се преглеждат и да се отстраняват загнилите листа. Някои намазват кочаните с гъст разтвор на глина, така че да не се виждат листата и получените глинени скулптури първо изсушават на открито, а после също ги „обесват” в мазето.
Морковите първо трябва добре да подсушите. Подреждат се в дървени сандъци с плътни стени и капаци, но не трябва да надхвърлят 20 кг във всеки един от тях. Между тях може да насипете люспи от стар лук, което ще помогне за по-доброто им запазване. Може да се съхраняват и в пясък, като се наредят на пирамидка с височина до 1 м. Най-добре обаче морковите се съхраняват в чамови стърготини с влажност 18–20%. Може да се държат в отворени полиетиленови торби.
Зелените домати, които не са успели да узреят, се нареждат в плоски дървени щайги с мястото на дръжката нагоре и се държат на пода, където е по-прохладно и по-тъмно. Смята се, че ако се сложат 2-3 червени домата при тях, това ще ускори почервеняването на останалите. Ако отделите най-здравите домати, като завиете всеки един в хартия и ги наредите в сандъче, застлано със слама или накъсана наситно хартия, може да имате свежа доматена салата дори в новогодишната нощ, стига да ги държите, докато почервенеят, на тъмно и при температура 11-13 °С.
Тиквите се смятат за узрели, когато дръжката им изсъхне. Преди прибирането си за съхранение обаче те трябва да се подържат 10-15 дена на купчини на слънце или в сухо помещение, за да се изпари излишната влага и да зараснат механичните наранявания по кората. Държат се на пода или на стелажи на един ред с дръжките нагоре, така че плодовете да не се докосват. Подът трябва да се застели със сено или слама.
Пълното мазе или килер със старателно прибраните плодове и зеленчуци, редом с полиците с буркани и кацата с кисело зеле е гледка, която пълни душата на всеки стопанин с харни и топли мисли за сита зима, въпреки кризата.
