140 години Народно читалище ”Съзнание 1873” в с. Брестовица, община ”Родопи”, област Пловдив
Автор: Огнян Марков
През 1873 година няколко родолюбиви учители в будното пловдивско село Брестовица поставят началото на народното читалище в селото. Това са Стоян Семенов, Апостол Буков, Иван Власев, Гаврил Велев, покрепяни от своите съселяни.
За тези времена разказва Мария Банджакова - секретар на НЧ „Съзнание 1873“ в селото, която и събрала къс по къс читалищната история, за да не губят поколенията своите духовни корени.
„В един вехт дюкян учителят, попът и другите, запалени от пламъка на познанието, носят книги и канят всички за прочит и беседи. Всяка вечер тук са учителите, свещеникът, грамотните и неграмотните, но мечтаещи да се потопят в магията на писаното слово.
В онези далечни години читалището става единственото място в селото, където няма скука. Със сказки, беседи, театрални представления, книги, то замества цялата днешна гюрултия на масовата култура.“
През 1910 година читалището издава свой вестник, наречен “Селски лъч”. Негов редактор е Трифон Илиев Гатев - човек на мисълта и делото.
Особено място в живота на селото заема откриването на първия театрален салон в приземието на старото училище “Кирил и Методий”. „На дървени пейки, потопени в миризма на подово масло и потни цървули, в салона с 50 - 60 седящи места се притискат двойно повече зрители. Те се смеят, викат, спонтанно ридаят, съпричастни със сценичната драма“, спомня си Мария Банджакова.
Театърът покорява Брестовица
Известни на всички са постоянните изпълнители на комични роли Атанас Джонджуров (Чили), Асен Кръстанов (Чичо Гроздьо), Иван Варадинов. Залата притихва, когато на импровизираната сцена се появят Славчо Андреев, Малчо Петков, Георги Начков, Пеньо Няголов, Гълъб Гълъбов, д-р Цанков...
Следващото поколение театрални дейци в селото са Атанас Джонджуров, Кунка Люленина, Лиляна Болгурова, Жана Йовчева, Борис Йовчев, Пенка Варадинова, Стоян Гълъбов, Милко Андреев, Милко Шопов, Илия Андреев, Георги Гатев, Стоян Ташев, Георги Кодинов...
И така до 1947 година, когато театралната трупа към читалището вече може да ползва салона на национализираното селско кино “Балкан” за своята будителска дейност. Както е записано в читалищната история, на тази сцена са поставени повече от сто пиеси – средно по пет постановки годишно.
През 1979 г. ръководител на театралния колектив е Стоян Гълъбов, а активни театрали са Стоян Гълъбов, Георги Митърчев, Ана Гълъбова, Хари Велов, Васил Кондрашов, Боян Гърмидолов, Васка Дамянова, Жана Делибашева и други.
От 1985 г. театралният състав се ръководи от Николай Шишманов, а през 1988 г. ръководител е Христо Христов. Тогава в представленията участват Борис Шопов, Георги Банджаков, София Шопова, Здравка Мерджанова, Елена Диварова, Георги Джоров, Васил Диваров, Васил Савчев, Росица Ташева, Снежана Петрова, Кремена Цанкова, Людмила Кръстанова, Йордан Мерджанов, Христо Кръстанов, Мила Начкова, Георги Портев, Илина Дамянова и др.
Танцовата самодейност има своето място под читалищната стряха. Поколенията се сменят, но народното танцово изкуство в селото остава живо. Сред най-ревностните и талантливи участници в танцовите състави са Благо Грозданов, Борис Каридов, Йорданка Джорова, Надежда Власева, Неделя Букова, Иван Папалов, Георги Шопов, Любен Невенов, Мария Папалова, Елена Симонова, Елена Дачева, Георги Семенов, Ана Гешева и много, много други.
През 60-те години е формиран и се изявява женски хор с диригент Славчо Демирев.
До 1983 г. функционира и детски хор с ръководител Ана Кодинова, взел участие в V републикански преглед на художествената самодейност, награден с бронзов медал.
В годините към читалището са действали школи по кавал, гъдулка, акордеон, пиано, битовият оркестър.
През 1963 година една голяма мечта на брестовичани се сбъдва. Открит е новият читалищен дом – една монолитна постройка с класическа фасада, гипсова мозайка и мрамор, с киносалон с 560 места , голяма сцена и – може би най-важното - богата библиотека. А през 1978 г., във връзка със 105-годишния си юбилей, Народно читалище “Съзнание” е наградено с орден “Кирил и Методий – І степен” за своята дългогодишна активна народополезна културно-просветна дейност.
Днес Народно читалище „Съзнание 1873”, пазейки живи духа и традициите на читалищната идея, със самочувствие гради своя образ на активен общодостъпен център, отговарящ на съвременните потребности, продължава разказа си Мария Банджакова:
„Приоритет в просветната и образователна дейност на читалището е опазването, съхранението и поддържането на богатия библиотечен фонд. В началото книгите наброяват 300, през 1935 година са 1600, като за библиотека служи дюкянът на Христо Котаров, а днес библиотечният фонд е събрал 14 200 издания.“
Към читалището днес народополезна дейност развиват младежкият танцов ансамбъл „Тракийци”, женската певческа група за народни и стари градски песни, детски състав за народни танци.
В нашата съвременност и от хребета на своите 140 години Народно читалище „Съзнание 1873” пази традициите живи, работи за тяхното запазване в автентичния им вид, но обръща подобаващо внимание и на техния съвременен прочит.
И с право, по думите на Мария Банджакова то „е медиатор между различни обществени групи, институции, местна власт, медии, за да акумулираме нов социален капитал - капитал на доверието, съпричастността и участието“.
Честит юбилей на брестовишкото читалище и нека то продължава да бъде средище на родолюбива и патриотична дейност.
