На 48 години съм. Интересувам се от повече подробности за болестта хепатит.
Василка Николаева, Русе
Терминът „хепатит“ включва всеки възпалителен процес на черния дроб. Под формата на хепатит протичат редица остри и хронични заболявания с различни причинители: вируси, лекарства, токсични вещества, алкохол, бактерии, гъби и спирохети. Понастоящем са известни 6 различни хепатитни вируса: А,В, С, Д, Е и G. Освен класическите хепатитни вируси, има и други причинители на хепатити: цитомегаловирус, вирусът на Херпес симплекс и други.
Острият хепатит варира до 6 месеца и от леки симптоми може да премине в чернодробна недостатъчност, застрашаваща живота на пациента.
Острият вирусен хепатит протича обикновено в три стадия и ,както вече се посочи – отзвучава след 6 месеца. Предава се по фекално-орален, парентерален и рядко по друг път. Не случайно популярно се нарича още „заболяване на мръсните ръце“. Характеризира се с поражение предимно на черния дроб и прояви на обща интоксикация. В част от случаите има тенденция към усложняване или хронифициране. А също и наличието на извънчернодробни прояви.
Възможни са епидемични взривове от замърсени водни източници, при консумация на заразени храни – сурови или недостатъчно кулинарно обработени миди, раци и други морски мекотели. От човек на човек се предава при тесен контакт.
Инфекцията възниква през всяка възраст, но по-често е в по-ранната. Може да се прояви като стомашно-чревно заболяване и диагнозата да се пропусне. Обикновено възниква в затворени общества (лагери, общежития, казарми). Инкубационният период е 1 месец, рядко повече от 40 дни. Рискови фактори са: контакти с лица, позитивни за антитела срещу хепатит А вируса, пътуване в епидемични области, затворени общности, хомосексуалисти, професии с повишен риск (каналджии, болничен персонал и други). Вирусите А и Е предизвикват само остри хепатити.
Повечето вирусни хепатити, включително и острите, протичат без клинични симптоми, особено при млади хора. Но се наблюдават и общи прояви: грипоподобна симптоматика, стомашно-чревна интоксикация или артрит. По-характерни са: появата на жълтеница, често предшествана от отделянето на тъмна урина и сърбеж по кожата, отвращение към цигарите при пушачи, не много силна болка в дясната половина на корема, а понякога и в ставите. В част от случаите заболяването протича без жълтеница.
Хроничният хепатит представлява възпаление на черния дроб, което продължава повече от 6 месеца, независимо дали болестта е клинично изявена, или не. Най-честата причина са вирусните инфекции само с хепатотропните вируси В, С и Д. По-редки са автоимунният хепатит или този, предизвикан от някои лекарства, известен като медикаментозен. Хепатит възниква и при т. нар. стеатоза (мастно израждане, най-често алкохолно) на черния дроб.
Хроничната чернодробна болест се представя също с различна симптоматика – от пълна липса на оплаквания до разгърната клинична картина, близка по тежест до тази на чернодробната цироза. При налична жълтеница, загуба на тегло и апетит, тежест в дясното подребрие, увеличен черен дроб (нерядко и далак) съмненията бързо се насочват към хроничен хепатит. Обикновено при болните от хепатит В са налице безразборни сексуални контакти – (среща се при проститутки, хомосексуалисти, обременена фамилна анамнеза), или при произход от страни с висока честота на заболяването. Хепатит С пък обикновено се развива след преливане на кръв и биопродукти (биоподобни лекарства), при наркомани, след нанасяне на татуировки или поставяне на обици, при наличието на безразборни сексуални връзки.
Усложненията на заболяването са свързани с една или друга форма на хроничен хепатит. Те биват: артрити, плеврити, перикардити, гломерулонефрити, поражения на кръвотворната система, отклонения от функционалните показатели на щитовидната жлеза и други.
Профилактиката на острите хепатити включва повишаване на личната и обществена хигиена; при пътуване в райони с доказана опасност от инфектиране да се избягва консумацията на вода и напитки от несигурни източници, както и храна от улицата и от случайни заведения, да не се консумират сурови морски продукти, както и недобре термично обработени меса и неизмити плодове и зеленчуци.
Лечението се извършва в специализирани заведения от квалифицирани лекари и цели клинично подобрение, повишаване качеството на живот и противопоставяне на естествената еволюция към крайно чернодробно заболяване с чернодробна недостатъчност. Използват се два основни терапевтични подхода: имунотерапия и потискане на вируса с вирустатици.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
