Клокотница не забравя подвига на Иван Асен ІІ

Автор: Христо Христов

Ако се случи да пътувате по тъмно с автомобил от Пловдив към Хасково, наближавайки града, погледът ви сигурно ще бъде прикован от внушителен светещ християнски кръст, издигащ се встрани от шосето – на хълм, наречен Илинден, под който е разположено славното село Клокотница.

На това място – край река Клокотница, на 10 километра западно от днешно Хасково, през 1230 г. българският цар Иван Асен ІІ сразява войските на византийския император Теодор Комнин.

Според легендите славният ни владетел разположил стана си в местността Хасара, заради добрата гледка към бойното поле, която се разкрива оттам. Друго предание мълви, че след края на битката той поръчал там да бъде съграден параклис „Свети Четиридесет мъченици“. Той съществува и до днес, а местните хора от незапомнени времена кичат с конци за здраве едно дърво до храма, след което ритуално хвърлят три пъти камък през рамо, изричайки „Анатема дявола кир Тодора“.

Паметник и кръст

За славните времена на Иван Асен ІІ днес напомня скромен паметник, разположен на шосето Е-80 – пътя за Цариград. Зад него е мостът, който отвежда в Клокотница. Селото е притиснато между оживеното шосе и няколко обрасли в растителност хълма. Именно на един от тях е била разположена крепостта на българския цар. За да я откриете обаче, ще трябва да питате местните хора, тъй като от калето на практика не е останало нищо. Кръстът в съседство е издигнат от настоящия кмет на селото Евгений Трендафилов. „Без християнските добродетели и уроците от историята сме нищо. Издигнах божия кръст, за да покажа, че нас още ни има, че доброто у хората не е угаснало“, обяснява дългогодишният селски управник.

По негова инициатива започнало и възстановяването на селския храм „Свети Атанасий“, строен в далечната 1860 г. С оскъдни средства, но с много любов и всеотдайност, са  възстановени църковни стенописи, заличени от неумолимия ход на годините. Преди седмици 153-годишната църква понесла нов удар. Крадци на метал разбили един от прозорците и от божията обител изнесли два свещника. После злосторниците, родом от Пловдивско, опитали да продадат предметите в пункт за скрап. За техен лош късмет, служителят се усъмнил и алармирал полицията. Крадците били задържани, а свещниците върнати.

Макар да има църква, Клокотница отдавна няма свещеник. Хасково се намира само на десетина километра оттук, но местните духовници трудно намират път към селото. Затова молитвите и религиозните беседи води кметът. „Справям се с всички ритуали, които не изискват да съм ръкоположен. Някой трябва да пази християнския дух жив“, категоричен е Евгений Трендафилов. На Йордановден тъкмо той хвърля кръста във водите на селската река, край която някога българите кръстосали мечове с византийската войска.

Битката днес

Най-подходящото време за посещение в Клокотница безспорно е по време на честванията  на легендарната битка, които се провеждат на 9 март. На този ден всяка година край монумента се прави възстановка на историческите събития, в която се включват както професионални актьори, така и деца ентусиасти от селото. Проблясват мечове, снажни конници препускат към победата, накрая византийският император пада на колене пред българския цар.

Но провеждането на тазгодишната възстановка бе осуетено от нелепо организационно недоразумение. Дали тя ще се състои през следващата 2014 г. ,когато ще бъдат отбелязани 784 г . от битката, още не се знае със сигурност.
Спектакълът на открито е добър урок по история за децата от селото, наброяващо 650 жители. „Не упреквам младите, че не се гордеят с историята на родното място. Някога в нашите учебници за Иван Асен ІІ имаше много страници с информация. Днес са само няколко реда“, коментира кметът.

За съжаление през последните години, вместо да се популяризира, историческото богатство на Клокотница се руши безвъзвратно. Селото няма училище. Сградата на някогашното школо се ползва за „бизнес инкубатор“, в който неправителствена организация разработва проекти. Засега обаче местните жители не са спечелили нищо от това.

Най-големият техен проблем остава безработицата. Всички, които са били на гурбет в Гърция, вече са се завърнали, а спестените им в чужбина пари бързо се топят. Единствената работеща тук  фирма е малък шивашки цех. Клокотничани виждат спасение единствено в близостта на родното си място с Хасково. Но за да не плащат скъпи билети, те масово наемат квартири в областния център, където прекарват работната си седмица. Прибират се по домовете си само за почивните дни и тогава селото оживява.


В категории: Горещи новини , Пътеводител