Дори и когато времето е топло и няма условия за възникването на някаква простуда.
Елена Петкова,
Русе
Ангините биват най-често самостоятелна болест, но могат да придружават и друго първично заболяване. Най-честият им причинител е микробът, наречен бета-хемолитичен стрептокок, но те може да бъдат причинени и от много други бактериални и вирусни агенти.
Обикновено се появява болка в гърлото, усилваща се при преглъщане, която в началото може да е едностранна, но впоследствие става двустранна и може да се разпространи към ушите. Температурата се повишава. Особено чувствителни са малките деца и кърмачетата! Налице е общо неразположение, лош дъх на устата.
Както е известно, ангината представлява всъщност възпаление на сливиците, които в хода на заболяването променят формата си. При т. нар. катарална ангина сливиците са дифузно кръвонапълнени, набъбнали и по повърхността им има тънък налеп. Може да има и мехурчета. Тази форма е характерна за вирусните ангини. При т. нар. фоликуларна ангина по повърхността на сливиците се откриват гнойни образувания и сивобелезникави, лесно снемащи се налепи. При лакунарната ангина пък сливиците са значително набъбнали, кръвонапълнени и са покрити със сиво или жълто-бели налепи. Наблюдават се и кръвонапълване и лек оток на мекото небце, гълтача и дъгите около сливиците.
Възпалението на сливиците не бива да се възприема като безобидно заболяване на ежедневието, особено при малки деца и кърмачета. Почти винаги то е причина за възникването на такива тежки усложнения като остър ставен ревматизъм с непоправимите отражения върху сърцето, остър гломерулонефрит, който може да доведе до хемодиализа и трансплантация на бъбрек, остро възпаление на ушите и т.н.
Остри възпаления на сливиците могат да възникнат и при други заболявания: скарлатина, дифтерит, инфекциозна мононуклеоза, остри левкози и други.
Появата на още първите признаци за възпаление на сливиците налагат спешна консултация с лекар, който да назначи съответното лечение. При организми с понижена имунна реактивност (но доказана със съвременни изследователски методи, а не по вестникарски писания!) честите ангини не са рядкост. Това налага обсъждането на необходимите терапевтични мерки от консилиум от спецалисти по уши-нос-гърло, имунолози и педиатри. Те ще вземат решение за консервативно или хирургическо лечение.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев
