Много млади хора у нас посягат към „розовото“ хапче

Автор: Интервю на Здравка Христова

- Д-р Ненов, как влияят върху психичното ни здраве кризата, недостигът на пари, негативният стрес...?
- Стресът е еднократно психофизиологично изживяване на някакъв неблагоприятен момент в живота, но когато тези неблагополучия станат повтарящи се и хронични, вече говорим за натрупване и дистрес. В тази ситуация човешката психика е изложена на изпитания и все по-често хората не издържат на тях. От стабилността на личността зависи как ще отреагира на такива ситуации. Понякога се отключват несъответни или прекомерни реакции, които водят до противоречие с обществените норми и меко казано се извършват престъпления, и то от хора, които нямат престъпни наклонности и се ползват с добро име в обществото.


- Как можем обаче да предпазим психиката си в условията на хроничен дистрес и да не изгубим разсъдъка си?
- Звучи банално, но отговорът е – чрез здравословен начин на живот. А и като се опитваме да не преживяваме твърде лично случващото се. Трябва да си осигурим и повече почивка и сън за психическо възстановяване. Лечебният сън е този преди полунощ. И разбира се, добре е да се спортува, тъй като укрепването на физиката влияе добре и на психиката – нека си спомним древния девиз „Здрав дух в здраво тяло“!


- Научиха ли се българите, когато имат лоши изживявания в работата и семейството си, да търсят специализирана помощ?
- Българинът не е свикнал да търси психиатър. Той отдава надежда на окултното, на гадателки, врачки, леене на куршум, самолечение с алкохол. Повече вярваме на съвета на съседа или приятелката – вземи това лекарство, то много помогна на еди кой си. Това е безкрайно погрешно. Рядко хората се престрашават да отидат при специалист. В България стигмата от психиатрията все още е много голяма. Хората се притесняват какво ще кажат съседите или познатите – т. е. да не ги изкарат луди за това, че са потърсили психиатрична помощ. В другите държави не е така, там профилактично се ходи на психиатър (наричан по-модерно психоаналитик), за да споделят проблемите си и да им намират решение.


- Какво мислите за идеята кандидатите за кметове, общински съветници и депутати да минават на психотест?
- Има доста логика в това, защото на тези длъжности хората са подложени на голямо напрежение. За тираджиите и таксиметровите шофьори се изисква психотест, защо да не го правят политиците, претендиращи, че упражняват високоотговорна професия. По презумпция те работят с хора и вземат решения, които касаят всички ни. Така че няма да е излишно да проверят психическата си пригодност.


- Когато постъпваме на работа, в повечето случаи се изисква удостоверение от психодиспансера дали се водим на отчет. Това гарантира ли доброто психично здраве на кандидата?
- Това е формална процедура, която не гарантира нищо. В момента воденето на отчет на болните с психиатрични заболявания е доброволно, а не като преди години, когато всяко психично заболяване бе включвано в регистър. Сега има страдащи от шизофрении, които не желаят да се водят на отчет и те не са отразени никъде.


- По данни на полицията хората с разрешителни за оръжие – ловно или бойно, се увеличават. Можете ли вие, психиатрите, да гарантирате, че притежателите на пушки и пистолети нямат психични проблеми и да „превъртят“ образно казано както в Щатите, да речем, където редовно стават престрелки срещу невинни хора?
- В рамките на годините между презаверката на разрешителното за оръжие и прегледа от психиатър всичко може да се случи. Никога и никой не може да гарантира, че току-що прегледаният човек след час или седмица няма да отключи психическо отклонение. Затова, когато се случи инцидент с оръжие, се назначават съдебно-психиатрични експертизи.


- Все по-често виждаме по улицата хора, които сами си говорят. Какви психични разстройства най-често отключва дистресът?
- При нас няма категорични симптоми, по които да се постави диагноза. Психиатрията не е като останалите клонове на медицината – по увеличените левкоцити в кръвната картина да се хване възпаление или чрез рентгенова снимка или скенер да се открие тумор. В психиатрията  всичко се основава на базата на симптоми, които са доста субективни. Основните, социално най-значимите заболявания, са шизофренията, депресивните разстройства (предимно ендогенната депресия), вродените шизофрении, забавено развитие, епилепсията. При тези разстройства има наследственост през поколенията и при определена възраст, между 18 и 25 години, стресът може да провокира отключването им. Все по-често се среща и реактивната депресия, която се поражда от моментни неблагоприятни събития. Възможни са различни невротични реакции, посттравматични стресови реакции и пр.


- Лечими ли са тези състояния?
- Лечението е медикаментозно за шизофренията и с психотерапевтични методи и лекарства за депресиите и неврозите. Това са състояния, които може да бъдат овладени, но не трябва да се прибягва до самолечение с хапчета, които се продават без рецепта в аптеките. Необходимо е проблемът да се определи от психиатър и именно той да назначи конкретното за всеки отделен случай лечение.
Напоследък много често се сблъсквам в практиката си с тежки зависимости към транквиланти, развили се в резултат от самолечение. Такива хора на своя глава с месеци и години са вземали „розово" хапче, привиквайки към него. А тази зависимост е много сериозна. Спирането на такива медикаменти е много отговорно, защото резкият отказ от приема им може да доведе до смърт.


- На каква възраст са тези, които най-често се пристрастяват към превърналото се в нарицателно „розово" хапче?
- Все по-често се срещат 30-40-годишни жени и мъже, които вече са развили сериозна зависимост към успокоителни, която се лекува трудно. Няколко пъти съм провеждал по специални схеми лечение с такива хора, но след време те пак започват да злоупотребяват с тези хапчета, което е една тревожна тенденция.

В категории: Интервю , Горещи новини