През изминалата година могат да бъдат отбелязани като „задължителни” няколко нови български книги и тази е една от тях. „Първият партизански роман след 1989 година” е толкова истерично смешен, че докато го четете, със сигурност ще забравите цялата глупост, която ни залива последно време.
На хубаво написаните комични истории това им е най-хубавото – извикват неудържим кикот без да са си го поставили за цел, с нарочно „смешни” думи и похвати.
И когато талант като Алек Попов си припомни пълните с фалшива патетика романи на партизанска тематика, които като ученици бяхме длъжни да четем, положението става неудържимо.
Не съм разговарял с автора, но съм 100% убеден, че фамилията на неговите героини съвсем нарочно е измислена точно такава. И съм също толкова процента сигурен, че такава е цялата негова идея – немалка част от младежите в съпротивителното движение са били точно такива, като тях – вятърничави и палави млади хора, прегърнали идея, без да вникват дълбоко в нея и без да я мислят.
Но стига високопарни фрази, само с няколко думи сюжета – двете сестри Яра и Кара, ученички в девическата гимназия, убедени, че властите са разкрили тяхното съпричастие към комунистическо подривно формирование, бягат в планината, за да се включат в партизанския отряд на Медвед.
Почти веднага отрядът изтърпява жестока атака от войниците на Нощ и се скрива в Даданския лес. Следват сочни описания на партизанския живот, с всички характерни за онези книги подробности.
Ако сте на подобна възраст и обичате да четете, е абсурдно „Сестри Палавееви в бурята на историята” да ви остави равнодушни. Всички описания са толкова хубави и така постоянно препращат към моментите, когато сте държали подобно четиво с претенция за сериозна и истинска литература, че дори и само това поражда усмивка.
Персонажите са толкова ярки и изпипани, че сякаш ги гледате на екран (горещо се моля някой свестен продуцент вече да е проявил интерес към филмирането на чудесната работа на Алек Попов). Тук има всичко: строг, почти свиреп командир, преминал през съветска школовка, преди да бъде изпратен с подводница у нас като подривник, тъповат младеж от малък задръстен град, наричащ момичетата „цеви”, мазен натегач, мечтаещ тайно да стане шеф, откровен задръстеняк - ремсист с кръгли очила и високо чело, задължителен поп, теглил майна на църква и вяра, капитан от армията с екзотичния прякор Нощ (алюзия с прочутия „Черен капитан” от партизанския фолклор)...
Всички тези образи, омесени с екшън събития от социалистически филм за преследване на героичен отряд и разговорен език, по-скоро препращащ към неопределена историческа епоха, отколкото към съвремието, въпреки лафовете, влезли на въоръжение в нашия език през последните десетилетия.
Повествованието на моменти става толкова абсурдно и сюрреалистично, та се чудите дали наистина четете това или по някакъв причудлив начин сте се прехвърлили в друга книга и в действието са пак същите герои, но попаднали в съвсем друго измерение.
Със сигурност тази работа на Алек Попов няма да се превърне в любима на феновете на комунизма без никакво чувство за хумор, но никой не е казал, че тя е писана точно за тях. Тя е за всички читатели, които обичат различното.
А напоследък се забелязва повечето от тези, които са я прочели, да използват за нея изтърканата, но достатъчно показателна дума „култова”.
„Сестри Палавееви в бурята на историята” – истерична книга, която много ще ви хареса!
