На IV събор на хърцоите* през 2013 г. в с. Кацелово, обл. Русе, Групата за изворен фолклор към читалището в Мартен получи приз „Пазител на традициите на хърцоите“
В града се гордеят с културната си институция, в която са се отбивали именити българи
Автор: Здравка Христова
Датата 25 октомври 2013 година е знаменателна за жителите на град Мартен. През този ден, в препълнения салон на местното читалище „Просвета“ е чествана 85-годишнината от основаването на духовната институция. Началото, както обикновено е ставало в нашата страна, е положено от неколцина образовани и ентусиазирани да прокарат пътя на знанието младежи през далечната 1928 г.
Историята на културното средище е запазила сведението, че първото помещение, с което то е разполагало, се е намирало в къщата на Димитър Топалов. Там ентусиастите събират книгите от личните си библиотеки, за да могат и други хора да четат от тях. Освен това, младежите започват да убеждават по-заможните и будни свои съграждани да даряват средства за закупуването на още литература, на периодични издания, които да стават достояние на всички, живеещи там. Така след четири години, през 1932 г. читалището вече има библиотечен фонд от 554 тома, 256 от които са закупени през същата тази година.
В настоятелството по това време по-първа роля играят естествено учителите – Петко и Ганка Коцеви, Никола Паунов, Христина Ценева, Антон Шишков. Обсъждат се различни планове за развиване на просветителската и обединителна дейност на читалището, но липсата на достатъчно средства препятства тяхното реализиране.
Това е и причината до 1944 г. тя да се свежда почти само до раздаването на книги за четене на населението, а за неграмотните се организират общи четения.
След установяването на така наричаната „народна власт“ през същата година се отбелязва осезателно раздвижване в дейността на читалището. През следващата, 1945 г., ръководството вече има нов състав, в който влизат Стоян Сираков, Николай Паунов, Ганка Коцева, Стоян Бобев, Георги Сираков, Димитър Пенков, Петко Пулчев и Иван Марчев. В библиотечните шкафове вече са събрани 1785 тома, а оттогава е въведено правилото всяка година да се закупуват по сто книги нова литература – художествена, научна, справочна.
Сформирана е и първата театрална трупа към читалището, която под ръководството на Стоян Бобев се класира на второ място в регионалното състезание на изграждащата се в страната художествена самодейност.
Танцовият състав при НЧ. „Просвета“ също е на високо ниво. С художествен ръководител Йордан Маринов той неизменно е сред призьорите на районните и окръжните прегледи.
Същите успехи има и женският битов хор, който през 1963 г. е трансформиран в смесен. За художествен ръководител на новото песенно формирование е поканен русенецът Борис Василев, а благодарение на Друми Друмев, както е записано в историята на читалището, за хористи са привлечени 70 души с подходящи гласови данни.
Резултатите не закъсняват и следват множество отличия. Незабравими остават срещите през 1967 г. с Филип Кутев, Николай Кауфман и Веселин Добровски.
Главните усилия на читалищното ръководство през 70-те години на миналия век са насочени както към по-нататъшното развитие на съществуващите към този момент състави, така и за подобряване на чисто просветната дейност на читалището.
Така започват да се провеждат читателски конференции, обсъждания на книги, срещи с писатели, на които на мартенци гостуват Иван Аржентински, Богдан Глогински, Здравко Кисьов, Иван Гранитски, Найден Вълчев, Стоян Бойчев. Тази интересна дейност допада на хората в Мартен и читалището става вече един от основните центрове за общуване и получаване на информация в селището.
Естествено е при разрасналата се дейност да се помисли и за построяването сграда на читалището, с киносалон, помещения за книжния фонд и репетиционни зали. Така на 16 ноември 1969 г. е направена първата копка, а осем години по-късно, през 1977 г., в навечерието на празника на славянската писменост и култура, в Мартен отваря врати нов съвременен и функционален читалищен дом. На неговата сцена се изявяват много наши и чужди състави, ансамбли за народни песни и танци, естрадни изпълнители, поети, писатели.
През 1986 година е възстановен и драматичният състав, който просъществува до 1997 г. Почти всяка година фолклорната певческа група към читалището участва във фестивала "Златната гъдулка" и в Националния преглед на народното творчество в град Копривщица.
„Любовта към знанието не е даденост, тя се изгражда, развива и усъвършенства.“ Това през изминалите 85 години е бил девизът на читалищните дейци в града, такъв е и сега. А в годината на своя юбилей при участието на читалищните състави в третото издание на Националния фолклорен фестивал „Море от ритми” – Балчик 2013 г.аГрупата за изворен фолклор е класирана на първо място в раздела „Автентичен фолклор“, категория „Обреден фолклор“ с обичая „Вадене на мръви”, запазен като народна традиция само в гр. Мартен.
На същия художествен форум детският танцов състав „Мартенски пъзел” и Николета Христова, като индивидуален изпълнител са наградени с грамоти за „Отлично представяне и принос в запазване на българския фолклор”, а Надежда Дочева получава наградата на организаторите на фестивала за най-възрастен участник.
Така година след година читалище „Просвета“ се превръща в основния културен институт в Мартен, чиято просветителска и родолюбива дейност е тачена и уважавана от всички жители на града.
* Хърцои, още наричани „полянци“, са етнографска група, обитаваща земите от р. Искър до Силистра и от Стара планина до Дунав. Те са фактически местното от векове население в този регион
