Моят баща Стоян Гавраилов Вълчев бе контрольор в БЗК банка в Павликени. През 1945 г. той бе осъден от V-и състав на Плевенски народен съд на смърт, глоба 3 000 лв.
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
и конфискация на цялото му имущество – за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, произтичащи от нея (интересно е как един банков служител може да въвлече България в световна война, но не за това е въпросът му).
По решение на Великотърновския областен съд през 1946 г. баща ми бива обявен за „безследно изчезнал” и по определение на Русенския апелативен съд е записана като предполагаема дата на смъртта му 4-5 октомври 1944 г. По документи от общината и съда в Павликени обаче няма съставен акт за смърт на негово име.
По повод на подадената молба с писмо до Районен съд – Павликени през 1991 г. е издадено свидетелство за съдимост, в което е записано, че Стоян Гавраилов Вълчев е „неосъждан“. А следствие на внесените от мен молби за преглед по реда на надзора за неправомерно издадената присъда със свое решение от 28 юни 2000 г. ВКС отмени присъдата и го обяви за „невинен“, с което отпадат и правните последици от осъждането му.
С писмо от 1956 г. правният отдел при ЦУ на БНБ уведомява, че на баща ми са били конфискувани дялов капитал и задължителни спестявания. А в притурка с дата 21 август 1946 г. по осигурителен договор с ДЗИ от 5 юли 1946 г. на името на баща ми пише:
„Вследствие смъртта на Стоян Гавраилов Вълчев,... по същия договор се спира внасянето по премиите. Осигурителната сума от 50 000 лв. ще се брои на сина му Иван Стоянов Гавраилов от 1 април 1955 г. срещу представяне на настоящата притурка. Освен това от 1 ноември 1944 г. до 1 март 1955 г. ДЗИ ще изплаща на ползващото се лице една месечна рента от 500 лв.“
Същият текст е записан и за сестра ми Йорданка Стоянова Илиева.
През 1998 г. ДЗИ ни уведоми: „Нямате право на компенсационни бонове и суми по притурките, издадени към застраховки Учителска каса, тъй като те не са обект на реституционни права...“
В писмо от края на май 1955 г. от ДЗИ- Павликени се твърди, че застраховките на баща ми в Учителската каса (УК) са ликвидирани и „следуемите суми по тях са внесени в приход на държавния бюджет поради характера на смъртта му“. Върху документа има резолюция: „Вие имате право да искате чрез главен прокурор преглед по реда на надзора на посочената присъда”.
Що се отнася до правото ни със сестра ми да получим 50 000 лв., както и да получаваме рента месечно по 500 лв. до 1 март 1960 г. бяхме уведомени, че няма пречка да предявим претенцията си по съдебен ред, но предварително ни информираха, че в един такъв процес ще противопоставят възражение за недоказаност на претенцията и изтекла давност.
В отговор на молба на майка ми до президиума на НС относно плащане на рентите по застраховките в УК от ДЗИ й бе съобщено, че още в отговор на нейна молба до Вълко Червенков били писали, че за да се произнесат по застраховките, било нужно тя да предостави удостоверение от съдебните власти, че съпругът й не е съден от Народен съд и че няма постановена конфискация на имуществото му, както и „сведение от СНС, че до 9 септември 1944 г. не е извършил престъпления срещу народа и народната власт.” В решението на ВКС от 2000 г. обаче не се посочва какво произлиза от това, че баща ми е обявен за невинен. Нито пък кой следва да отговаря за стореното, за причинените ми страдания, за нанесените ми материални и морални щети и пропуснати ползи.
Така вече 69 години си оставам един ограбен сирак – с откраднато минало, настояще и бъдеще. Както и сестра ми, и семействата ни. А закъснялото признание на Върховния касационен съд, че баща ми е невинен и отмяната на присъдата му няма как да изтрие преживяното от мен досега като син на народен враг.
Любопитно е да спомена и едно писмо от 1954 г. от ОНС – Велико Търново, в което пише:
„По принадлежност получихме Вашето изложение, изпратено до др. Тодор Живков, за недопускането Ви да следвате в Техническите институти в страната. От направената проверка се установи, че дадените за Вас сведения от отговорни места както за произхода Ви, така и за отношението Ви към мероприятията на народната власт, са верни. Ние считаме, че не сте доказали Вашето искрено отношение към мероприятията на народната власт и продължавате да се движите със зле настроени към нея лица. Поради това до сега основателно не Ви е разрешено да следвате.”
Очаквам компетентен съвет и отговор по какъв начин да си потърся правата?
Иван Гавраилов,
с. Лесичери
Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) обявява политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.
Категориите репресирани лица по смисъла на закона са изброени подробно в чл. 1, от т. 1 до т. 16 :
1. осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., освен ако са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.;
2. незаконно задържани в поделенията на Министерството на вътрешните работи и други места;
3. въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизирани;
4. интернирани, изселвани и заселвани по административен ред или са били нелегални;
5. осъдени по наказателни дела за неиздължени държавни доставки;
6. изключени студенти и ученици;
7. репресирани във връзка с насилствената промяна на имената;
8. безследно изчезнали;
9. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз;
10. убити на обществени места, в жилища или при опит за бягство;
11. осъдени за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата, или убити при опит за бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;
12. загинали в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;
13. с висше или полувисше образование, освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство;
14. лишени от право на пенсия;
15. осъдени от Върховния съд, Трето наказателно отделение, по наказателно дело № 452/ 1952 г.;
16. осъдени от Софийския областен съд по наказателни дела № 248/ 1949г. и № 1166/ 1949г.
На тези лица законът признава правото да бъдат обезщетени за претърпяната от тях репресия.
Съгласно чл. 2 от закона изброените в чл. 1 лица имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди както следва :
1. (*) осъдените по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.; глава I - Престъпления против Народната република, от Наказателния кодекс в сила от 13 март 1951 г. и глава I - Престъпления против Народната република, в сила от 1 май 1968 г., военно-наказателните закони (Военно-наказателният закон в сила до 28 септември 1949 г. и Военно-наказателният закон в сила до 17 февруари 1956 г.) по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, чиито деяния са амнистирани;
2. осъдените за престъпления, амнистирани с чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.);
3. осъдените на лишаване от свобода за неиздължени държавни доставки и изтърпели наказанието;
4. (*) осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания;
5. въдворените в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места;
6. интернираните, изселваните и заселваните по административен ред и нелегалните;
7. изключените студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си;
8. български граждани, насилствено изселени в Съветския съюз;
9. (*) осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора, осъдените от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г.;
10. (*) лишените от право на пенсия;
11. осъдените от Върховния съд, Трето наказателно отделение, по наказателно дело № 452/ 1952 г.;
12. осъдените от Софийския областен съд по наказателни дела № 248/ 1949г. и № 1166/ 1949г.
13. (*) Лицата, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, получават обезщетение за всяка изтърпяна от тях репресия в пълния му размер за целия срок на претърпяната репресия.
Исканията за обезщетение на лицата по точки, отбелязани със знак (*), трябваше да се предявят в срок до 31 декември 2011 г.
Същото правило се отнася и за наследниците - деца, съпруг, родители или на братя и сестри, когато няма други наследници, на лицата, посочени в т. 1 - 6, 8, 9, 10, 11 и 12, както и за наследниците - деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 9 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилища или при опит за бягство, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, на убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената.
Продължава в следващия брой
Дадените отговори не заместват, а предполагат консултацията с адвокат
