Оризовите полета на Япония често се изпъстрят с оригинални растителни пана – истински произведения на изкуството, създадени с помощта на различни сортове цветен ориз.
Създаването на подобни рисунки върху хартия японците практикуват още от ХVІІ век. Те се наричат „укийо е”, което в превод означава „изменчив, плаващ свят”. А доколкото оризът е водолюбива култура и картините наистина в прекия смисъл израстват от водата, названието като цяло е напълно подходящо.
Всичко започва в селото Инакадате, което се намира на около 600 мили северно от Токио. Неговите жители се опитвали да измислят начин как да оживят местната икономика и да привлекат колкото може повече туристи и плаващото рисуване им се сторило много подходящо за целта.
Всяка година през април местните се събират и решават какво да посадят. Преди засаждането фермерите създават проекти на компютрите си, за да си изяснят къде и как ще посадят оризовите семена.
За създаването на гигантските растителни килими собствениците на земите сключват помежду си споразумения и посевите се извършват на обща площ от 15 000 квадратни метра. Ежегодно се избира ново изображение и всеки стопанин носи отговорност за своята част от този своеобразен „гоблен”.
Най-подходящото време за разглеждане на готовите произведения на изкуството върху оризовите японски полета е септември. След това изкуството се превръща в тривиална… реколта.
Във Франция се проведе фестивал на аспержата
Мероприятието бе организирано на 3 и 4 декември и включваше в себе си изложбена експозиция, различни конференции, демонстрации на нови сортове и други прояви.
Площите, на които се отглеждат аспержите на 5 континента, заемат общо 210 хиляди хектара, но във връзка с постоянно нарастващото търсене на тази култура, тези терени в близко време може да се увеличат с още 70 хиляди хектара.
Аспержата като продукт създава известни трудности при отглеждането и транспортирането си, тъй като изисква допълнителни разходи, което пък води до намаляване на икономическата рентабилност.
Международните дни на аспержата във френския град Вагре в провинция Бордо обединяват в себе си работата на производителите, доставчиците, експортьорите, изследователите и различни чиновници, които се занимават с тази дейност.
Ще припомним, че в началото на ХХ век България е била най-големият производител на аспержи в Европа, но след 1944 г. те биват обявени за буржоазни глезотии и изчезват от пазара. Едва напоследък отново се появиха български производители, които възраждат успешно отглеждането на тази култура на родна земя.
