Какво представлява ароматерапията, за която толкова много се говори напоследък?
Иво Драгомиров, Сливница
Автор: доц. д.р Гео Нешев, дн
Още през 1936 г. големият френски специалист по етерични масла М. Гатефосе въвежда термина „ароматотерапия“. Следователно като клон на официалната медицина тя е сравнително млада, но като практическо приложение на лечението с ароматни растения е стара толкова, колкото е старо човечеството.
Днес науката е установила, че множество растения съдържат високоактивни биологични вещества: етерични масла, различни смоли, балсами и други, които притежават разнообразни лечебни свойства.
В наши дни ароматотерапията напуска лоното на империята и навлиза в областта на медикаментозната наука. За тази цел тя използва главно целебните свойства на етеричните масла. Установено е, че те са смес от различни химически съединения – терпенови и фенилпропанови.
Различният химичен състав определя и различните свойства на отделните масло. Едни от тях имат подчертано противомикробно и противовъзпалително действие (розовото масло); други се използват за лечение на стомашни и чревни заболявания (масла от роза, мента, чубрица, евкалипт). Камфоровото и терпентиновото масла пък имат съдоразширяващ и затоплящ кожата ефект.
Етеричните масла се използват широко и в зъболечението, при производството на зъбни пасти и т.н. Голяма част от етерично-маслените растения се използват и като подправки в кулинарията: магданоз, копър, кимион, кориандър, риган, чесън, мащерка и т.н. Техните масла поради силно изразените си противомикробни свойства са и добри антиконсерванти, възбуждат стомашната секреция и подтикват образуването на повече и по-богати на ферменти храносмилателни сокове.
