На 35 години съм, но отдавна страдам от периодично появяващо се главоболие. Когато имам кризи, взимам обезболяващи, които облекчават положението ми.
Автор: доц. д.р Гео Нешев, дн
Но след време болките ме връхлитат отново. Лекарите, при които съм ходила, ми казват, че става въпрос за мигрена, но при мен няма гадене, каквото е характерно по принцип за това заболяване – поне доколкото имам представа за симптомите от това, което съм чела по въпроса. Възможно ли е главоболието ми да е причинено от нещо друго?
Даниела Георгиева,
Бургас
Според дефиницията на Международната асоциация по главоболие, мигрената е самостоятелно първично и повтарящо се главоболие, което се появява на пристъпи от 4 до 72 часа.
Мигренозното главоболие започва с позив за повръщане, свръхчувствителност към светлината и силните шумове. Някои от страдащите получават преди появата на пристъпа т.н. аура, която включва визуални смущения, петна или ивици и неясни очертания на предметите.
Никой от симптомите на аурата не продължава повече от 60 минути. Мигрена с аура се наблюдава при 20% от болните, докато мигрена без аура – при 75 на сто. Най-редки са особените форми на мигренозното главоболие (мигренни варианти) – около 5% от всички болни.
Според съвременните епидемиологични проучвания от мигрена страдат 8-12% от населението. Заболяването се свързва по-често с женския пол, с анамнеза за фамилна обремененост и менструалния период. Близо 90% от болните получават своя първи пристъп преди 40-годишна възраст.
За уточняване на диагнозата трябва да се изключат останалите видове първично главоболие, лицевите и черепни невралгии. Затова в някои случаи се налагат инструментални изследвания като електроенцефалография, томография, рентгенография на черепа и други.
Борбата с мигренозната болка се води на два етапа – профилактика и лечение на мигренозния пристъп. Профилактиката се повежда, при условие че пациентът има най-малко два мигренозни пристъпа месечно или един главоболен пристъп, който трае повече от три дни (мигренозен статус).
Профилактичният алгоритъм включва медикаменти от групата на бета-блокерите (средство на първи избор), също и калциеви антагонисти, някои противоепилептични средства или антидепресанти. Лечението на острия пристъп е строго индивидуално и се провежда от опитни специалисти – лекари.
Съществува също и тензионно (напрегнато) главоболие. То е най-честото. Обикновено е свързано с обтягане на мускулите на главата, врата и раменете. Болката е постоянна и нелокализирана и често стяга главата като обръч. Започва постепенно, нараства интензивно и може да продължи от часове до дни.
Различават се епизодично и хронично тензионно главоболие. Първото е с епизодичност от минути до дни. Болката има следната характеристика: притискаща или стягаща, слаба до умерена по интензивност, двустранна по разположение и не се усилва при рутинна физическа работа. Не се наблюдава гадене и повръщане. При хроничното тензионно главоболие е необходимо да са регистрирани оплаквания от същия тип най-малко 15 дни в месеца, в продължение на поне 6 месеца.
Като причина за възникване на тензионното главоболие се обсъждат съдови, мускулни и психогенни фактори. Както и при мигрената, от него страдат по-често жените, най-често в третото десетилетие. При някои пациенти се установява фамилно предразположение.
Тензионното главоболие, наред с мигрената, е най-разпространеното първично главоболие. За неговото уточняване трябва да се изключат симптоматичните главоболия при артериална хипертония, болести на щитовидната жлеза и други.
Лечението се провежда с традиционните противоболкови средства. Трябва да се избягват обаче комбинираните прапарати с кофеин, транквилизатори, кодеин и препарати от мораво рогче. Те крият опасност от пристрастяване на пациента и възникване на медикаментозно провокирано главоболие, което усложнява терапевтичния проблем.
По-рядко срещано от споменатите по-горе е локалното (кластерово) главоболие, което пък засяга по-често мъжете. При него главоболните атаки са строго едностранни и имат пробождащо-парещ характер на болката.
Тя се явява внезапно, концентрирана около едното око, придружена със „замъглен поглед” и често съпроводена с оток и запушване на ноздрата от същата страна. Пристъпите продължават от 15 до 180 минути, като честотата е от един до десет пристъпа на ден. Главоболието се придружава от един или повече от следните симптоми: сълзотечение, конюнктивална реакция, запушен нос с отделяне на секрет, оток на клепача, изпотяване на челото и лицето и пр. То е толкова непоносимо („като нагорещен нож в окото”), че пациентите не могат да стоят на едно място, а непрекъснато се движат из стаята.
Пристъпите могат да се провокират от физически напрежения, консумация на алкохол и други и започват да се проявяват най-често между 25- и 45-годишна възраст.
Различават се епизодичен и хроничен тип на протичане на заболяването. При епизодичния, (който е по-честият) в период от около два месеца се регистрират ежедневни атаки от главоболие, след което следва период на прекъсване с продължителност 7-12 месеца. При хроничния тип на протичане не се отчитат прекъсвания в продължение на поне една година или са по-кратки от 14 дни.
Понякога кластеровото главоболие се придружава от типични за мигрената симптоми като гадене, повръщане, фотофобия и други. Тогава се говори за кластерова мигрена. С напредване на възрастта, по подобие на мигрената, атаките от кластерово главоболие постепенно намаляват по интензивност и отзвучават при по-голяма част от болните.
Лечението изисква подходящи лекарства както по време на пристъпа, така и за предотвратяването му.
