Името на билката произлиза от специфичната миризма, която издават листата й, ако се стрият с ръка – тогава се усеща характерният свеж аромат на динена кора.
Растението се среща по планинските ливади и пасища. У нас е разпространено в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила и Витоша от 800 до 2000 м надморска височина.
Коренищата му съдържат дъбилни вещества, сапонини, багрилни вещества, 1,8 % етерично масло и нишесте, а в листата му е открита аскорбинова киселина (витамин С).
Билката притежава кръвоспиращо, болкоуспокоуспокояващо и силно бактерицидно действие. Препоръчва се при стомашно-чревни заболявания. Употребява се най-вече при ентерит, колит и дизентерия. Помага и при вътрешни кръвотечения – било то белодробни, чревни или маточни.
Нашата народна медицина я прилага при кръвохрачене, флебит, за усилване на млякото при кърмачките, при гингвинити и стоматити. Външно отварата от коренищата се използва за промивки при кръвотечащи и гнойни рани, за бани при хемороиди, за компреси при циреи или за жабурене при възпаления на венците.
Използваема част: корените на растението, които се вадят през есента (септември-октомври) след узряване на семената. Сушат се в сушилня при температура 550оС. Срокът им на годност след изсушаването е 2 години.
Начин на употреба: във вид на отвара – 1 ч. л. в 400 мл вода за ден.
