Динка


Динка
12 Декември 2013, Четвъртък


Името на билката произлиза от специфичната миризма, която издават листата й, ако се стрият с ръка – тогава се усеща характерният свеж аромат на динена кора.


Растението се среща по планинските ливади и пасища. У нас е разпространено в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила и Витоша от 800 до 2000 м надморска височина.

Коренищата му съдържат дъбилни вещества, сапонини, багрилни вещества, 1,8 % етерично масло и нишесте, а в листата му е открита аскорбинова киселина (витамин С).
Билката притежава кръвоспиращо, болкоуспокоуспокояващо и силно бактерицидно действие. Препоръчва се при стомашно-чревни заболявания. Употребява се най-вече при ентерит, колит и дизентерия. Помага и при вътрешни кръвотечения – било то белодробни, чревни или маточни.

Нашата народна медицина я прилага при кръвохрачене, флебит, за усилване на млякото при кърмачките, при гингвинити и стоматити. Външно отварата от коренищата се използва  за промивки при кръвотечащи и гнойни рани, за бани при хемороиди, за компреси при циреи или за жабурене при възпаления на венците.
Използваема част: корените на растението, които се вадят през есента (септември-октомври) след узряване на семената. Сушат се в сушилня при температура 550оС. Срокът им на годност след изсушаването е 2 години.
Начин на употреба: във вид на отвара – 1 ч. л. в 400 мл вода за ден.


В категории: Здраве , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки