Вестник „Десант“ и телевизия СКАТ подкрепиха патриотичната инициатива на сакарската община
Автор: Светлана Николова
Много места в Тракия са свързани с името на хайдутинът Кара Кольо Омарчалията. Пътят между Сакар и Бакаджиците се нарича „Кара Кольов път“. На Маслен нос край Приморско има „Кара Кольово кладенче“, при село Долно Паничарево пък — „Кара Кольов извор“.Най-тясно обаче името му се свързва с Устремския манастир „Св. Троица“, за който „Десант“ вече е разказвал на своите читатели. Близката до манастира пещера била най-потайното място за Индже войвода, Кара Кольо и Христо войвода.
Под олтара на църквата те изградили здраво и добре маскирано скривалище, което е запазено и до днес. Мястото сякаш е запазило ехото от онова тежко за българите време на турски гнет и издевателства. В които имена като това на Кара Кольо палели искрата на надеждата за свобода.
Кара Кольо наистина бил толкова страховит, че негови ятаци ставали дори и богати турци. Султанското правителство било безсилно да се справи с него. Съществува хипотеза, че е загинал в сражението край река Прут в Румъния на 12 юли 1812 г.
Десетки легенди пази Странджа-Сакар за Кара Кольо. В една от тях се разказва как с голяма хитрост направил обир на Узунджовския панаир.
Облечен като богат сарафин, придружен от десетина свои хора – уж телохранители, той отворил сергия там. Поставил и свои верни хора на други места из панаира като дребни търговци.
Със словохотливостта си и с показаното богатство, войводата спечелил доверието и на търговците от панаира, и на властите. Така хайдутите дочакали края на панаира, когато повечето от стоката вече била обърната в пари и търговците гуляели, доволни от добре направения алъш-вериш.
Последната вечер, когато всички, включително и стражите се напили, Кара Кольо дал уречения знак на своите хора да ги обезоръжат. Обградените и изненадани, търговците били принудени да предадат парите и ценностите си на дружината, която след това хванала близката гора Корджу Хисар. Предполага се, че с част от тези средства е построен и манастирът „Св. Троица“.
Самият Кольо, роден в харманлийското село Омарчево, излязъл в планината съвсем млад, на 17 години, вероятно заразен от примера на баща си, които бил ятак и помагач на хайдутите, действащи около селото им. Известно време бил в четата на прочутия Вълчан войвода, но не се спогодили с него и Кара Кольо събрал своя дружина.
Според различни данни от 1793 г. до 1810 г. е бил байрактар (и заместник според хайдушкия устав) на известния Индже войвода, с когото станали неразделни другари. Техният район на действие бил главно в Сакар планина, но понякога стигали и до Средна гора и Стара планина на север, както и до Източните Родопи и Странджа.
Заедно с Индже Кара Кольо е един от най-възпетите във фолклора български хайдути. Те двамата са известни в началото като кърджалии, но българското сърце сърце заговорило скоро в тях и от разбойници станали народни закрилници.
Кара Кольо бил обичан от местното население, имал много ятаци и помагачи, включително и богати турци, които се страхували от него, а султанското правителство било безсилно да се справи с дружината му.
Легендите се пазят, но паметник на народния закрилник в България няма. Все още. Тази грешка ще бъде поправена в Тополовград, който е почти в центъра на района на действие на Кара Кольо. На 4 декември 2013 г. там бе организирана благотворителна вечер за набиране на средства за изграждане паметник на легендарния хайдутин.
На събитието присъстваха заместник областният управител на Хасково Иван Станчев, кметът на район „Северен - Пловдив“ Ральо Ралев, главният секретар на областната администрация Хасково Добрин Парнаров, кметът на Тополовград Божин Божинов, представители на патриотични организации и много граждани от общината. Със свое дарение към благородната инициатива се присъединиха и телевизия СКАТ и вестник „Десант“.
На благотворителната вечер бяха събрани общо 3700 лв., а кметът Божинов обяви, че местната коалиция ”За възраждане на община Тополовград” (от името на която той спечели местните избори през 2011 г.) дарява още 6000 лв. за изработването и поставянето на монумента.
Автор на проекта и изпълнител на паметника ще е известният скулптор Христо Дюлгеров, чието родно място също е Тополовград.
Най-ранните сведения за Тополовград са от османски данъчен регистър от 1492/93 г., където е посочено селище под името „Кавъклу” с 33 мюсюлмански семейства. През втората половина на XVI в. Каваклу (или Кавакли, Каваклъ) е отбелязано като тимарско владение на няколко души, а в началото на XVII в. е превърнато във вакъф на султан Баязид II и в него са живеели 104 християнски семейства.
От средата на XIX в. районът е умиротворен и започва интензивно заселване на християнско население. Постепенно градчето се разраства и оформя като важно занаятчийско и търговско средище, чиито жители се славели и като добри винари.
След края на Първата световна война в Тополовград идват български бежанци основно от Беломорска и Одринска Тракия, както и няколко десетки семейства от Егейска Македония.
През 1935 г. в него започва да се изгражда градската градина, на следващата приключва строежът на халите, поставено е и улично осветление.
През 1938 г. започва изграждането на ново училище.
През 1967 г. започва строителството на Завод за медицински инструменти, през 1973 г. е открито предприятието „Мрамор и гранит”, там е и централата на мина „Устрем“. Сега тези предприятия са ликвидирани.
Традиционно развито е земеделието (тютюнопроизводство, лозарство и др.), основен поминък на населението в миналото.
От средата на XIX в. районът е умиротворен и започва интензивно заселване на християнско население. Постепенно градчето се разраства и оформя като важно занаятчийско и търговско средище, чиито жители се славели и като добри винари.
