Софийски международен панаир и фестивал на книгата
Автор: Веселин Максимов
Последните думи на великия Гьоте спокойно могат да бъдат мото на тридесет и втория Софийски международен панаир на книгата. Той продължава до края на тази седмица, на 1280 квадратни метра площ, във фоайето на Националния дворец на културата. Все още имате време, ако пребивавате в столицата, да се запознаете с изданията, представени от повече от двеста изложители.
Да харесате за себе си някоя от книгите на десетки български или чуждестранни писатели, разположени на четири етажа. Почетен гост на тазгодишното издание е руската столица Москва. Тя се представя на отделна сцена, посветена на московската култура и изкуство като цяло.
Всъщност, събитията са разнообразни, през цялото време на панаира посетителите имаха възможност да посетят кръгли маси, посветени на различни проблеми на литературата, писането, четенето и книгите по принцип, видеолекции, майсторски класове по писане на приказки и разкази за възрастни, конкурси за илюстрации на книги и много други.
През цялата седмица на изложението гостите имаха възможност да се запознаят отблизо с най-новото на българския книжен пазар и с литературата и културата на Чехия, Унгария, Швеция, Финландия, Норвегия, Иран и далечен Китай.
В рамките на панаира се проведе и първият Софийски международен литературен фестивал, с идея той да стане ежегодният най-представителен литературен форум у нас. Регионалният акцент в първото му издание бяха Балканите.
Днес, 13 декември, най-интересното от него е представянето на творчеството на уникалния боксьор-поет и писател Палми Ранчев, а в късния следобед дискусията е на тема „Писателите и балканските протести”.
Тогава е презентацията и на драматургията на Теодора Димова. В събота участниците във форума ще обсъждат лесно ли се превежда на различните балкански езици писаното слово от нашия регион.
Всъщност, авторите са представители на осем страни - България, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Македония и Гърция, а мотото на целия фестивал е „Литературата не познава граници”.
Нашумелите през последните години Калин Терзийски, Богдан Русев и Радослав „Чарли” Парушев са гвоздеят в заключителния ден на фестивала и панаира. Иначе българските автори са изключително широко представени в неговите рамки. Те са общо 51 на брой.
Освен гореизброените, в Мраморното фоайе на НДК можете да срещнете Алек Попов, Георги Господинов, Деян Енев, Александър Секулов, Бойко Ламбовски, Йордан Ефтимов, Марин Бодаков, Милен Русков, Петър Делчев, Силвия Чолева, Ясен Атанасов и много други известни и не чак толкова прочути у нас и на европейския книжен пазар. Специално за фестивала у нас пристигнаха живеещите в чужбина Захари Карабашлиев, Мирослав Пенков и Капка Касабова.
Организатор на Софийския международен литературен фестивал е асоциация „Българска книга”. Амбицията му е да представя съвременна поезия и проза и да се стреми с всички усилия на популяризира качествената литература от България и целия свят сред четящите българи. Символ-веруюто на фестивала е:
„Вярваме в думите, които създават реалност, в книгите и четенето, в силата на литературата, която вижда, разбира, разказва и променя.
Вярваме, че писателите са и сърце, и ум на днешния свят. Че със своите книги градят нови светове.
Вярваме, че срещите между съмишленици и приятели могат да променят и обогатят познанието и разбирането, което имаме един за друг. И че тези срещи могат да родят нови книги и нови читатели.”
