Нито е нещо ново, нито оригинално учител от кариерата да напише книга за психологията на детето и как да се държим с малкото човече така, че то да не ни намразва, а ние да се отнасяме приятелски с него. И в почти 90% от случаите тези произведения са суховати, тежат с ненужна дидактика и строги постулати, взети директно от мрачни възпитатели от 17-18 век, смятали, че пръчката е съвсем необходим инструмент във възпитанието на ученика. Удобно забравили принципите на великия Жан-Жак Русо например.
Тук случаят изобщо не е такъв. Ели Хаджиева-Николова е учител по рисуване и трудово обучение в бургаското училище „Иван Вазов” и има стаж, който й позволява да ръси мозък, размахвайки показалец. Но във втората й книга „Гняв в торбичка за ругатни” изобщо няма да видите нещо подобно.
На 69 страници (по-късно ще стане дума за това) тя е изложила по страшно достъпен начин своите мисли и възгледи за възприемането и практикуването на сложните взаимоотношения учители-ученици, ученици-учители, родители-деца и учители-родители.
Тя твърди, че е убедена след този втори литературен опит да направи и трети по същата тема. Който обаче ще бъде „по-твърд” и изцяло насочен само към възрастни, с напътствия как да се държат с подрастващите.
Тук, в „Гняв в торбичка за ругатни”, нещата са толкова приятно опростени (и толкова лесни за въприемане!), че се чете на един дъх, за по-малко от час и след затваряне на последната страница, някак си се усмихвате с идеята „И аз винаги съм си го мислил”.
Ели Хаджийска изхожда от идеята, че адът за децата това е отказът на големите да им дадат своята обич. И да проектират върху тях своите неуспехи и тайни мечти, които ги ядат цял живот. За да отровят техния. Или ако не точно това, да ги моделират по свой образ и подобие, параноично отказвайки да приемат, че малките са съвсем други човешки същества. Със свои интереси, натюрел и път в живота.
Но наистина е хубаво тази книга, която е оформена просто като ученическа тетрадка, с шарена корица, супер ефектни илюстрации и карикатури, обясняващи различните житейски ситуации, да бъде прочетена най-вече от деца. Защото е свежа, пряма и много искрена (много важно, тъй като хлапетата на първо място са свръхсензитивни и усещат истината и лъжата „в движение”).
На нейните страници ще намерят много обяснения как да възприемат трудностите по всички учебни предмети – от сложните математика, химия и физика, през „разказвателните” история и география, та до трудово обучение. О, има и за секса! Кратко, сбитичко и на четири страници, в главата „Любовта и сексът”.
Особено силен е разделът, озаглавен „Обидите в училище”. С остроумния пример за момчето, наречено от съучениците си „хер Кокалес”, за подигравка с много слабото му тяло, въпреки че то постоянно тренирало и мечтаело за големи и красиви мускули.
След като израснало, то и приятелите му се смеели на обидния навремето прякор, защото „хер Кокалес” натрупал мускулна маса и станал истински... Херкулес. И на всички, лепнали му прозвището, вече се налагало да обясняват защо са го нарекли така. Тоест – да превърнеш дефекта в ефект. Относно гнева Ели Николова-Хаджийска предлага следната технология: детето ви си прави торбички (при добро желание можете да му помогнете и вие) – нужни са малко хартия и тиксо. Пликчетата се очертават, изрязват и залепват.
Когато дойде ядният момент, всички лоши думи, които трябва да бъдат казани, се „изплюват” в тази торбичка, тя се смачква и изхвърля в коша за боклук. И така никой не обижда другия. Защото това противоречи на реда. На реда, по който вървим ние и цялото ни ежедневие, целият свят. Но за целта е важно да намерите книгата и я предоставите на вашето дете.
„Нека родителите разберат, че учителите ви обичат, както обичат своите деца! Не се съмнявам в любовта им към децата. Имам притеснения за доказателствата й. Децата не са били родители, за да ни разберат, но ние сме били деца. Да им дадем възможността да бъдат себе си!, моли в увода Ели Хаджиева-Николова.
А вие просто си намерете книжката. „Гняв в торбичка за ругатни”.
