Едно от местата у нас, които са подходящи за лечение на шипове, е балнеокурортът Момин проход
29 Декември 2013, Неделя
Какво представляват шиповете и как да се борим с болката, която причиняват?
Тодорка Иванова Тодорова, Русе
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Обикновено шиповете (остеофитите) стават наш спътник след 40-годишна възраст. Те представляват ограничени патологични костни израстъци, които възникват в резултат на местно възпаление на надкостницата. Локализирани са най-често в областта на шията, колената, раменните кости, петите и др.
Дегенеративните промени настъпват с напредване на възрастта или се дължат на хронични инфекции (ревматизъм), на обменни смущения. Причина за тях може да бъде и прекомерното натоварване на гръбначния стълб.
Най-често срещаното оплакване е болката, която понякога може да бъде много силна.
Според това къде са се развили шиповете, тя може да се появява в гръбначния стълб и да пълзи към крайниците. Понякога бива съсредоточена в областта на кръста, пълзи по задната част на бедрото, появява се в междуребрието и особено често – в областта на шията, а оттук – и в различни точки на черепа, рамената, сърдечната област и т. н.
Шийните шипове водят и до вторични неврологични прояви, като тежест и неудобство в тилната зона, хрущене във врата при рязко обръщане и т. н. В такива случаи болният трябва да спи на ниска и широка възглавница, подложена под плещите. Болките се появяват обикновено нощем и в състояние на покой.
Болката в тила и врата трудно се поддава на лъчение с обезболяващи лекарства. Тя обаче се облекчава при опъване на главата в шийната област. Така наречената шийна мигрена се проявява с главоболие, световъртеж и нестабилност, съпроводена е с мениероподобни явления, разстройство на слуха и др. Други сериозни оплаквания са гръдните и сърдечни болки и смущенията в диафрагмата, чийто произход обаче трябва внимателно да се изясни от лекар. При шийната мигрена се среща и изтръпване на пръстите на ръцете.
Болестта се лекува комплексно с лекарства, чрез електро-, топло- и балнеолечение, с помощта на кинезитерапия и фитотерапия. Тя не може да бъде напълно ликвидирана, затова пък се прилага терапия на съпътстващите я възпаления, следствие на която работоспособността се възстановява.
Някои от лекарствата (ихтиол, луголов разтвор, ендойодин, хелийодин и др.) са част от станалото вече класическо лечение. Предназначението им е да подобрят оросяването с кръв в болните участъци, за да се захранят костите и ставите на болния. Що се отнася до съвременната терапия, при нея се използват различни анестетици (новокаинови блокади), аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства, глюкокортикостероиди и др.
За съжаление и тук „стопроцентово“ лекарство няма. Въпреки това в ежедневието с нелош, макар и временен ефект, се използват аспирин, аналгин, волтарен, мидокалм, бутазолидин, индометацин, кортикостероиди... Но само при условие че заболелият не страда и от стомашно-чревни заболявания, при които всички тези лекарства са абсолютно противопоказни.
Ефикасна за лечение на шиповете е физикалната терапия, особено когато е съчетана с медикаментозно лечение. Най-разпространените лечебни методи при нея са:
Кинезитерапията (екстензия, масаж, лечебна гимнастика);
Електролечение (ултразвук, електрофореза с обезболяващи лекарства, микровълнова терапия, ултравиолетови облъчвания, електростимулация и др.)
Водно-, топло- и балнеолечение (обща вана, подводен четков масаж, лекарствени вани, душови и парни процедури и т. н.). Добро средство е и топлолечението с парафин, пясък и др. Както и балнеолечението със сулфидни и сероводородни води, каквито има в Сапарева баня, Шабла, Кюстендил, Благоевград, Биримирци, Вонеща вода. Радоновите води също са подходящи за лечение на шипове – има ги в Павел баня, Стрелча, Момин проход, Долна баня, Старо Оряхово и др. Полезна е лиманната кал, добивана в Поморие, Балчишка Тузла и Шабла, а също – и торфената кал в Баня, Карловско.
Ошипяването може да се лекува и с билки. Ефектът от тях е особено добър, когато се съчетават с лекарствата на модерната медицина. Лечебните растения трябва да се прилагат външно, и то под лекарски контрол. Много популярни в това отношение са кестенът и корените на целината. Болкоуспокояващо и лечебно действие имат картофите. Те се използват под формата на баня със залети с гореща вода кореноплоди.
Българската народна медицина препоръчва също използването на кори от върба, пъпки от бял бор и листа от коприва. Макар и по-рядко, в природолечението се прилагат листа от ясен, канадски чай, отвара от корените на гръмотрън, корените на сапунчето и др. Като съдоразширяващо и обезболяващо средство могат да се използват продукти от пчелна и змийска отрова.
