Когато стъпваме на върха на големия планински масив в Източни Родопи, всеки от нас инстинктивно започва да усеща особените вибрации на древната енергия,
Автор: Огнян Марков
втъкана сякаш за вечни времена в каменните останки на това прастаро тракийско светилище. Съвременната археология е успяла да разкрие съществена част от античния духовен град, който най-вероятно е бил и център на култа към тракийския бог Загрей.
Продължаващите разкопки откъм северната страна на планинския масив обаче подсказват, че под пластовете пръст се крие още твърде много история. И ако в това наистина значимо за страната ни и въобще за европейската история дело се вложи по-малко показност и повече стремеж към автентичността и нейното синкретично разчитане, то в бъдеще това ново знание е възможно да внесе много поправки в нашите представи за най-старата цивилизация на нашия континент.
Според различни източници траките обитавали обширната територия на почти целия Балкански полуостров – от Пелопонес на юг до Карпатите на север и от Вардар на запад, до устието на Днепър на изток, включително малоазийското крайбрежие и егейските острови от края на IV хилядолетие преди Хр. до средата на Великото преселение на народите през V – VI в. от н.е.
Според Херодот, в чиято обективност никой не се съмнява, траките били народност, по-многобройна дори от индийската. А както се вижда от археологическите находки по нашите земи – и на много високо културно ниво.
Две са хипотезите за произхода на траките. Според едната те се били заселили на споменатата по-горе територия, като дошли някъде от североизток, а всъщност съвсем неясно откъде и как е ставало това, като се има предвид тяхната многобройност. Другата поддържа мнението, че те са автохтонното, местно население по целия сегашен полуостров, населявало го от действително незапомнени времена.
Споровете за произхода и впоследствие за мистериозното изчезване на траките са обаче съвсем встрани от същината на нещата, очертана от създаването на една богата култура - материална, съдейки по откритите досега археологически находки, но и несъмнено много повече духовна, тъй като всеки предмет, плод на тази цивилизация, е бил изработен от ръцете на майстора-художник, а той самият е черпил творческото вдъхновение от Бога или поне от вярата в неговото съществуване.
Смята се, че светилището, наречено Перперикон, по български – Перперек, е посветено на култа към тракийския бог Загрей, наречен доста по-късно от дорийците и другите древногръцки племена, Дионис. Но тракийската култура, включително и смисълът на двете разкрити техни светилища – Перперикон и Татул, не може да бъде разбрана без Орфей и орфизма.
Според известния мит Прометей, роден от първите богове – титаните, дал на хората огъня, тоест възможността им за материално оцеляване и развитие. Орфей и орфизмът пък дават душата на този огън, осъществяват невидимата връзка между земното и неземното, между живота и смъртта, връзка, вечна като безсмъртието, а творчеството – онази съзидателна сила, която всъщност движи колелото на прогреса.
Орфей е известен като най-великия певец и поет на древността, който, както гласят легендите, с вълшебната музика на своята лира укротявал дивите животни и карал дори дърветата да тръгнат след него. И наистина, във всички предмети от приписването за негово време, съхранили се до наши дни – вази, делви, други съдове и мозайки, открити в широкия ареал от Италия до Кавказ, той е рисуван винаги с лира.
Но Орфей е създател преди всичко на духовното учение на траките, прието донякъде впоследствие от Крито-Микенската цивилизация, а по-късно от древните гърци. Без всякакво съмнение той е бил посветен да царува с музика и слово над душата на всичко, което е живо, а според древните схващания жива е цялата природа в нейните хиляди проявления.Основата на орфизма е вярата в безсмъртието, но не толкова в елементарната трактовка за прераждане на независимата човешка душа в различни материални обвивки. Дълбокият смисъл на тази философска концепция е в свещения брак на човека със Земята, развит в седемстепенния космогоничен модел на тракийския орфизъм, в индивидуалното самопознание и самоусъвършенстване, което от своя страна осигурява развитието и на обществото, предполагайки по този начин и безсмъртието на човешкия род.
Според орфизма възпроизвеждането на обществото в материален и духовен аспект, а оттам и на Космоса в цялост и в частност като далечна прародина на земните хора, се основава не на симетричното, а на асиметричното, цикличното, време.
Това е база да се предполага и, че според орфизма не времето е форма на материята, както е прието да се мисли сега, а обратното - то е нейният родител и носител, то осъществява сложните наглед връзки между тленното и нетленното, между хората и боговете, между субстанцията и нейните атрибути. И, накрая, между материалния Космос и Вселенския разум, за който се вярва, че някъде съществува, приемайки формата на Бог.
Това е и смисълът на устройването и съществуването на тракийските светилища и на Перперикон в частност – за опосредстване връзката на хората с Бога и Космоса, но не толкова под формата на религия, колкото като генериране на положителна емоция, която пък е в основата на общественото развитие.
Дворецът, съществувал в своя действителен вид на Перперикон преди поне 3000 години, е колкото функционален, толкова е символичен и подчинен по своето устройство на принципите на тракийската религия.
Вляво от входа е банята, откъдето за ритуално измиване е минавал всеки, допуснат до това божествено светилище; тя всъщност е на третото жилищно ниво на двореца. След нея се влиза в предверието със скалния трон, където вероятно са били посрещани идващите с добри намерения и смирение към всемогъществото на Бога.
Вдясно от него е голямата зала, всъщност жилището на владетеля на двореца, а от първото ниво на тази зала се влиза в покоите на върховната жрица-прорицателка, която с присъствието си и с грижливо пазената си невинност е осигурявала покровителството на небесните сили.
Вляво от така нареченото предверие е некрополът – едно помещение, разделено от грижливо издялани скални плочи на гробни места, поразяващи между другото със своята маломерност и влизащи в пълно противоречие с битуващото схващане, че траките били едри и високи хора.
На следващото ниво е олтарът на Дионис, който вероятно е бил главното религиозно-обредно място в комплекса, макар в околността да има разпръснати още няколко каменни вани с издълбани улеи в тях – явен признак, че са били използвани за жертвоприношения.
Орфей наистина е обожествяван от тракийци и по-късно от древните гърци, но има и едно сравнение, което наистина го приближава до Дионис. Според преданията Дионис извадил майка си Семела от подземния свят на сенките и я направил безсмъртна. Нещо подобно, както е известно, се опитва да направи по-късно и Орфей.
С музиката и вълшебните си песни той така запленил бога на подземното царство Хадес, че му било разрешено да изведе от там в света на живите любимата си жена – нимфата Евридика, при условие обаче че не спира да свири и не се обръща да види идва ли тя след него през дългия път до повърхността на земята. Но Орфей не издържал и се обърнал и така Евридика завинаги останала в призрачното царство на сенките на Хадес...
Светилището на Дионис на Перперикон има същата слава на прорицалище, като известното светилище на Аполон в Делфи – водещият религиозен център на Древна Гърция, което може би е още едно доказателство за изключителното значение на траките за развитието на европейската цивилизация и развенчаването на мита, че не друг, а древните гърци били поставили нейните материални и духовни основи.
Тук Александър Македонски разбира с каква слава му предстои да се увенчае, на Перперикон Октавиан Август получава прозрението, че ще бъде първият и може би най-велик римски император. Според древните легенди, в тези светилища, върху специален олтар, са извършвани винено-огнени обреди и по силата и височината на пламъците се съдело за силата и верността на предсказанието.
Всъщност дворецът на Перперикон е изграждан по два начина – чрез вдълбаване на помещенията му в скалите, а когато то е невъзможно - с полагането на греди, чиито дупки в страничните стени на камъните личат и сега. Виждат се при вратите и вдлъбнатините, където са поставяни опорните греди на вратите на отделните помещения, също такива вдълбавания в подовата следдверна настилка за заключалките на вратите. Всичко това издава добрата архитектурна култура на траките и илюстрира използваните от тях прости, но ефективни строителни техники.
След края на Античността през VI в. от н.е. Перперикон става седалище на римския областен наместник, а в по-късно време – християнски религиозен център, за което свидетелства изградената над скалния тракийски комплекс църква с олтар по средата й, както е било в най-старите времена на християнството, стражевата кула, която освен за охрана на комплекса най-вероятно е служила и за предаване на светлинни сигнали на далечно разстояние.
Така или иначе, Перперикон е бил и си остава една от общочовешките врати към безсмъртието, разглеждано в контекста на тракийските религиозни схващания.
