Цената не е основният фактор за хубаво питие, казва председателят на Националната лозаро-винарска камара в България
Автор: Интервю на Камен Колев
Радослав Радев е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. получава магистърска степен по право в СУ “Св. Климент Охридски”. Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус, също във Франция. От януари до декември 2003 г. е консултант в GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество), където работи за съставяне на национална стратегия за лозарството и винарството и консултира Изпълнителната агенция по лозата и виното. Преди Нова година бе избран за председател на Националната лозаро-винарска камара в България (НЛВК).
- Каква е картината на винарския пазар у нас и как е структуриран той?
- И тази година продължава тенденцията да се увеличават продажбите на вътрешния пазар за сметка на външните пазари. Все още не са преодолени последиците от икономическата и финансовата криза в света и в такива случаи е нормално да нараства значението на вътрешния пазар – до голяма степен това важи за всички стоки, виното не прави изключение.
- Преодолян ли е вече колапсът отпреди 2-3 години, когато избите не успяваха да реализират произведените количества?
- Не бих го нарекъл колапс. Производството на вино е дейност, която в много случаи зависи от фактори, върху които човекът не може да влияе – когато се съчетаят добри винарски години с неблагоприятна глобална икономическа среда, е нормално да се получат излишъци. В такива ситуации гъвкавата търговска политика е от изключително значение. Мисля, че българските производители винаги са успявали да демонстрират адекватно пазарно поведение в подобни моменти.
- Къде са основните пазари на българско вино в момента?
- България продължава да продава сравнително успешно на традиционните си пазари от последните десетилетия – Русия, Полша, Чехия… В други страни, където винаги сме присъствали силно, сега губим позиции – това се случва във Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, скандинавските държави. Факт е, че след промените в края на 80-те години не успяхме да разработим трайно нови пазари за българските вина. Може би не сме били достигнали критичната маса на вина с добро съотношение цена-качество, както и не намерили правилната маркетингова стратегия.
- Как виждате бъдещето на винопроизводството в България на фона на отчетения излишък от напитката в ЕС?
- Тенденцията в Европейския съюз е към намаляване на рестрикциите и постепенното въвеждане на по-либерален режим, което със сигурност ще доведе до увеличаване на конкуренцията. Българските винопроизводители нямат проблем с адаптирането си към по-конкурентна среда – нещо, което определено ще е по-трудно на колегите ни в Западна Европа, които са доста по-зависими от различните механизми за подпомагане в рамките на общата организция на пазара на вино.
Има две основни световни тенденции, които на пръв поглед са антагонистични, но един по-внимателен анализ показва, че е напълно възможно да се развиват паралелно и дори да се допълват. От една страна, засилващата се роля на търговските вериги навсякъде по света води до известно унифициране на пазара. Това по някакъв начин превръща виното от типично селскостопански продукт в една по-обикновена стока за всекидневна употреба – супермаркетите търсят вина с постоянно качество, в големи количества и на ниски цени.
От друга страна обаче, точно съпротивата срещу унификацията и т. нар. супермаркет на култура помага за ренесанса на малките производители, опитващи се да предлагат уникални продукти, които по дефиниция са в ограничени количества, ценово са по-труднодостъпни за масовия потребител и тяхната консумация не е просто пиене, а доста по-комплексно изживяване.
- Каква е позицията ви по отношение на сивия сектор в производството на вино и високоалкохолни напитки? Вашият предшественик, проф. Пламен Моллов, бе особено активен по тази тема…
- Не бива автоматично да свързваме т. нар. домашно производство на вино и ракия със сивия сектор. В България съществува традиция в този тип производство и законодателят го е уредил по определен начин. Въпросът доколко е добра тази правна уредба е предмет на друг разговор. Но добър или лош, законът трябва да се спазва. Искам обаче да подчертая – домашно производство на вино и ракия е допустимо, но само и единствено за семейна консумация. В момента, в който някой реши да произвежда, за да продава – тогава трябва да се съобразява със съответните правила както всички останали, които произвеждат, за да продават.
- Защо от години на държавно ниво само се говори за стратегии за представяне и реклама на българското вино по света, но реално почти нищо не се прави? Как вие, като председател на НЛВК, ще работите в тази посока?
- До голяма степен този тип дейност е работа на компаниите в бранша. Разбира се, държавата трябва да помага на бизнеса и да насърчава продажбите, но не бива да забравяме, че Европейският съюз по принцип не допуска такъв тип подпомагане. В този ред на мисли ролята на НЛВК е много важна и активната политика в сферата на промоциите на българско вино в чужбина ще продължи. Камарата вече е бенефициент по един проект за промоция на вина на пазарите на САЩ, Китай и Швейцария. Моята амбиция е да продължим в тази посока.
- Много изби при създаването на нови лозя решиха да експериментират с нови за България чужди сортове. Вероятно това е наложено от пазарното търсене, но защо в същото време не развиваме лозята с традиционни български винени сортове като Широка мелнишка лоза, Мавруд, Рубин и т. н.?
- Една значителна част от новите насаждения са с местни сортове. Сега трябва малко търпение и много целенасочена работа и съм убеден, че резултатите ще се появят.
- Кои винопроизводители ще имат по-добро бъдеще – големите винзаводи или малките, бутикови изби?
- Няма значение дали си голям, или малък. Важното е провеждането на адекватна пазарна политика. Под слънцето има място за всички, но това място не е даденост – то трябва да се извоюва.
- Има вина, които се предлагат за по 1,80 – 2 лева за литър, и други с цена от 20 лева, означава ли, че по-скъпото е и по-качествено?
- Само в някаква, и то неголяма степен. Цената не означава нищо автоматично. Оценката на качеството е също нещо строго субективна. Ако сте платили 20 лева за една бутилка, виното ви е харесало и не сте разочаровани, значи сте направили добра покупка.
- Какви програми на Европейския съюз ще насърчават засаждането на нови лозя, конверсията на старите и производството на вино?
- Предстои отварянето на различните мерки по програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор в България, както и по програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период. През приключилия период браншът успя доста пълноценно да се възползва от предоставените му възможности, убеден съм, че и в бъдеще ще продължим по същия начин.
- Може ли да прогнозирате каква ще бъде реколтата от грозде тази година, при положение, че в края на декември все още няма сняг?
- Това се случва често през последните години. Зимата сякаш малко се измести напред. Надявам се на добра реколта, защото в крайна сметка, независимо от всички инвестиции и маркетингови усилия, които правим, производството на вино си остава селскостопанска дейност и производителите са силно зависими от природно-климатичните условия.
