Растението е силно лековито и помага при много болести
Автор: проф. Христо Мермерски
Палитрата от кулинарни подправки е твърде многообразна и сред тях се срещат доста екзотични растения. Сред тях изпъква с особена тайнственост кориандърът. Неговият вкус не е много познат в нашата кухня и малко са хората, които го харесват, но това не намалява големите му лековити свойства, които влизат във фармакопеите на множество страни по света.
Подправката – билка е известна и като китайски магданоз и се среща от Южна Европа и Северна Африка до Югозападна Азия, като широко е разпространена в средиземноморската, индийската, латиноамериканската и близко- и далекоизточната кухня. Всички части на растението са ядливи, но най-вече за приготвянето на различни блюда се използват неговите листа и изсушени зърна.
Петнадесет семена от времето на неолита са били намерени в една пещера в Израел и те засега са най-старите находки от използвания в древността кориандър. Около половин литър етерично масло от него е извлечен от храма на Тутанкамон и макар това растение да не се среща в естествена среда в Египет, очевидно то е било отглеждано там още в най-стари времена.
Растението е споменато дори в Библията, където всеизвестната манна е описана като като „кориандрово семе, бяла и вкусна като пита с мед”.
Съвсем естествено, целебните свойства на билката са били добре известни на предците ни. Тя е спомената и в папируса на Еберс, който представлява древен трактат за използването на растенията. Била е позната също и на бащата на ботаниката Теофраст. Диоскорид и Гален са използвали кориандъра при кожни болести, а Хипократ – при истерия.
Листата му съдържат до 15 % сухи вещества, аскорбинова киселина, каротин, рутин и витамините В1 и В2. Плодовете трябва да се събират цели, тъй като ако се натрошат, се повреждат каналчетата в тях, в които се намира етеричното масло, и тъй като то е летливо, подправката става по-малко ароматна и съответно по-малко ценна.
Кориандърът притежава спазмолитично, жлъчегонно и леко слабително и антисептично действие. Плодовете му подобряват храносмилането, засилват изработването на жлъчен сок и нормализират функциите на черния дроб. Те са добро средство при извънмерно газообразуване в червата. След ставане от обилна трапеза той помага да се избавим от тежестта в стомаха. Френският фитотерапевт от миналия век А. Льоклерк препоръчвал билката за възстановяване на храносмилането сред преживени стомашни инфекции и тиф.
В народната медицина плодовете на кориандъра се смятат за средство, засилващо половите функции, а смес от листата му и магданоз в равни части се използва при импотентност.
Прочутият д-р Бах препоръчва етеричното му масло за премахване на умората, раздразнението, следродилната депресия, неврозността. То има естрогенна активност и може да се използва за нормализиране на хормоналния фон в организма.
Маслото се използва и при невралгии и ревматизъм. Масажът с 5 капки масло, разтворени в 10 мл друго мазило за основа, сваля напрежението и умората.
В Иран кориандърът се използва срещу безсъние. Опити върху мишки са потвърдили възможността да се прилага като транквилант. Зърната му пък са популярни в традиционната индийска медицина като диуретично средство – сварява се равно количество зърна от кориандър и ким, като след охлаждането течността се изпива.
Растението официално се използва и при двата вида диабет.
Опити върху лабораторни животни са доказали, че екстрактът от кориандър оказва положителен ефект при диабетиците. Освен това, семената му притежават хиполипдемични свойства, благодарение на които се понижава нивото на холестерина и триглицеридите.
Понякога обаче използването на подправката може да предизвика алергии. Тя е противопоказна при бременност.
