Както повелява традицията в цялата страна, още от началото на своето създаване читалището в героично Брацигово се превръща в център на духовния живот в града. То става място, където по-будните брациговчани обсъждат прогресивните идеи на съвремието си, място за самодейна творческа изява, очертало по-нататъшния път на много таланти и където грижливо се къта книжовното богатство на страната, послужило успешно за ограмотяването и интелектуалното израстване на много брациговчани.
Това духовно средище е основано през 1874 година от видния революционер и мъченик на българската свобода Васил Петлешков, който е и първият негов председател. В предосвобожденския период в читалището се провеждат заседанията на революционния комитет, създаден от Бенковски. В него се четат вестници, поставят се пиеси, разучават се новосъздадените по стихове на Ботев, Стамболов и други поети революционни песни, които без съмнение повдигат духа на угнетяваното българско население.
С течение на времето сградата му се превръща в склад за оръжие, там се събира и храна за бъдещите въстаници и техните семейства, а читалищните дейци, като едни от най-просветени жители на селото и възторжени радетели на българското освобождение, са в първите редици на въстанието.
След Руско-турската война от 1877-1878 година, донесла така дългоочакваната свобода на българите, името на читалището често е променяно, докато през 1897 година то бива наречено „Будилник“, като запазва това си название в продължение на цели 57 години.
През 1951 година то е наречено на своя създател Васил Петлешков, който на 18 октомври 1883 година е обявен и за негов почетен председател за вечни времена .
През 1956 година читалищната дейност се пренася в новопостроената сграда, която с изящните си форми краси града и сега. Кулоарите му са изпъстрени с оригинални мозайки, като стенописите са дело на художника Иван Милчев.
Зданието разполага със салон с 400 места, който се отличава с уникална акустика, дължаща се на вградените в стените й глинени гърнета. Читалището разполага и с камерна зала със 150 места, както и с отделни помещения за репетиции, гримьорни и библиотека.
Неговата дейност през годините е много богата, но особено много тя се развива след 1944 година, когато държавата отдава твърде голямо значение на възпитателното въздействие на този вид учреждения и ги финансира. Освен библиотечната дейност под покрива му се развива художествената самодейност и различни школи и клубове по интереси.
През 1970 година в сградата е устроена и градската художествена галерия, голяма роля за което изиграват Владимир Батаклиев и художниците Георги Кьосеилиев, Йордан Карналов и Иван Тошков. Заедно със своите колеги Здравко Александров, Иван Андреев, Кирил Анев и много други, те даряват свои творби за първата експозиция на галерията.
След социалните промени през 1989 година към читалището продължават на функционират съставът за народни танци „Брациговче“, разделен на две възрастови формации, групата за стари градски песни, клубът по художествено слово, клуб „Млад природозащитник“, школата за модерен балет, школата по пиано, както и групата за народни танци, съставена от хора в третата възраст.
С тези си дейности институцията продължава да бъде център на духовния живот на града, фактор за многостранното развитие на децата и младите хора и място за общуване и изява на по-възрастното население. Библиотеката ежегодно обогатява книжния си фонд с отпусканите от настоятелството средства и в момента разполага с над 40 000 тома литература, а през 2010 година бива оборудвана с компютърна техника. Така вече всеки жител на града и общината може да ползва безплатно нейните фондове.
От 2002 година насам, благодарение на дарители, читалището развива и издателска дейност, като бял свят виждат книгата „Изповеди“ на Кирил Гюлеметов – потомък на един от известните родове в града, както и две части на краеведския труд на Владимир Батаклиев „Летопис на брациговското читалище“.
Вратите на този истински храм на Минерва – древноримската богиня на мъдростта, са винаги отворени за всички желаещи да се докоснат до литературата и изкуството, а 140 години от създаването му са най-убедителното доказателство за неговата ценност и насъщна необходимост в живота на брациговчани.
