Велчо Атанасов Джамджията е роден към 1778 г. в Търново в богато семейство. Когато се спречкал с детето на виден турчин и здраво го набил, едва 19-годишен бил принуден да избяга, за да се спаси от отмъщение. Напуснал Търново и през Русе се озовал в Букурещ, където пребивавал една година. След това заминал за Брашов; заловил се с търговия. След три години отишъл в Будапеща, където имал търговска фирма.
Наскоро след завръщането си в Търново се оженил. Открил голям магазин за търговия с различни стоки на едро и дребно, предимно със стъкло, откъдето произлязло прозвището му Джамджията. Наред с текстила, галантерията, стъклото и желязото той започнал да продава и книги.
През 1822 г. открил първото българско обществено килийно училище. По време на чумната епидемия през 1833 г. проявил хуманност и предоставил търговските си дюкяни и складове за импровизирани болници.
Покрай събитията около Руско-турската война от 1828-1829 г. Велчо Атанасов постепенно стигнал до идеята, че един широк бунт в България може да успее и да доведе до освобождението й. Мястото му в обществения живот като търговец на едро в старата българска столица и този район на България му давали увереност и самочувствие да поеме инициативата и да оглави един голям заговор против турската власт.
Подготовката за съзаклятието започнала през 1834 г. Най-близките му помощници и съмишленици били майстор Никола Гайтанджията от Търново, майстор Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата от Елена, майстор Иванаки Йонков-Кюркчи от Враца и отец Сергий, игумен на близкия до Търново Плаковски манастир, учителят Андон Никопит от Македония и др.
В хода на въстаническото дело в редица селища били изградени съзаклятия, обединили много български патриоти от Арбанаси, Горна Оряховица, Трявна, Лясковец, Елена, редица селища и колиби в Еленско, Габровско, Дряновско, както и от други по-отдалечени райони.
Много вероятно е в своите търговски пътувания до Силистра Велчо Атанасов да се е запознал с прочутия волентирски капитан Георги Мамарчев Буюкли и да е споделил с него своите освободителни планове.
Очевидно Мамарчев е приел да участва в осъществяването на плана на заговора в Търново и играл важна и ръководна роля в него. Подготовката се изразявала в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиели се специални униформи, калпаци и знамена. Съзаклятниците провеждали и военни упражнения, строй, стрелба.
Според плана ударната сила на „заверата” трябвало да станат двете хиляди работници на майстор Димитър Софиянлията, който бил нает от турските власти да възстанови Варненската крепост, пострадала от военните действия през 1828-1829 г.
След първия успех на въстанието бунтовниците трябвало веднага да блокират старопланинските проходи, за да не могат да преминат турските войски от Южна България. Важен момент във въстанието трябвало да бъде завземането от бунтовниците на старата българска столица Търново, да се побие българското знаме на хълма Царевец и се провъзгласи свободната българска държава начело с Велчо Атанасов като княз или кмет на града.
Планът очевидно бил вдъхновен от въстанието на братята Асеневци, освободили средновековна България от византийско иго. В заговора били замесени и някои бивши участници в доброволческия отряд на капитан Георги Мамарчев.
В самото навечерие на бунта, в началото на месец април 1835 г., турските власти разкрили заговора. Предателството извършил еленският чорбаджия хаджи Йордан Кисьов, привлечен в заговора от сродника си хаджи Йордан Брадата, важен член на съзаклятието.
Властите действали светкавично. Георги Мамарчев, отец Сергий и даскал Андон Никопит били арестувани в Плаковския манастир, а другите - в Търново и Еленско. За изтръгване на признания за заговора турците подложили на жестоки изтезания арестуваните бунтовници.
Набързо свиканият турски съд осъдил на смърт чрез обесване Велчо Атанасов Джамджията, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иванаки Йонков Кюркчи и Никола Гайтанджията. Те се държали достойно пред съда и бесилката и не издали никого другиго, като по този начин спасили мнозина заговорници от смърт. Бунтовническите ръководители били обесени в Търново на 4 април 1835 г.
